Агенцията цитира лондонския журналист Абдел-Бари Атван, който е интервюирал Бин Ладен през 1996 г. и е убеден, че той изобщо не е толкова богат, за колкото го смятат хората. Тогава саудитският арабин признал, че е изгубил 150-160 млн. долара при строителни и селскостопански проекти в Судан и сега имал само няколко милиона.
Дипломати пък са на мнение, че Бин Ладен е инвестирал част от наследството си в западните капиталови пазари, а остатъка е вложил в легален бизнес и в банки. Строителната компания, която е имал в Судан, обаче била закрита в резултат от натиска, оказан от Саудитска Арабия върху Хартум през 1997 г., а самият Бин Ладен бил принуден да напусне страната.
Според други източници пък терорист №1 и сподвижниците им получавали финансиране чрез някои благотворителни комитети, които събират пари в джамиите по света. Повечето от тези средства били неконтролируеми и обикновено отивали в сиропиталища, болници, за издаване на Корана и като хуманитарна помощ за по-бедните мюсюлмани. Не било изключено част от даренията за терористите да идват от ислямски бизнесмени, които плащат нещо като рекет или глоба заради икономическите си контакти с развитите западни държави.
Арабските държави в Персийския залив поведоха борба с прането на пари през последните години в отговор на притока на криминални руски капитали и парични потоци, насочени към военнизираните ислямски групировки. Бахрейн, която е най-мощният банков център в Залива, предприе такива ограничителни мерки преди няколко месеца, а заподните дипломати настоявали за повече контрол и в Обединените арабски емирства (ОАЕ), където имат един от най-либералните банкови сектори в региона. ОАЕ са и една от трите държави, наред със Саудитска Арабия и Пакистан, които признават режима на талибаните в Афганистан.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!