Минималната заплата

М инималната работна заплата на милиони европейци, или поне на гражданите на 18 европейски държави, е уеднаквена. Дали обаче тази уговорка се спазва навсякъде?

Най-ниско в класацията е Литва. Там минималното месечно възнаграждение е 160 евро.

Тази сума далеч не е достатъчна за литовците, но се оказва приемлива за някои чужденци.

В края на всеки месец близо 19% от литовците получават минимална заплата. Със 160 евро в джоба животът е труден, особено в големите градове, за големите семейства и през зимата. Месечните разходи за отопление за апартамент от 50 кв.м. са около половината от този доход.

Според скорошно проучване в девет от всеки десет случая ниските заплати са причина за емигрирането на литовските граждани. През 2002 г. седем хиляди души са отишли да търсят щастието си в чужбина.

Две години по-късно те са двойно повече. Освен това емигриралите жени са много повече от мъжете. В резултат на това в Литва се чувства недостиг на работна ръка, особено в строителството. Цените на услугите се увеличиха.

Заплатите са единственият начин да бъде запазен един служител.

Проблемът с липсата на работна ръка е отчасти разрешен - наемат се белоруски и украински работници. В сектора на транспорта тенденцията е същата.

Не е ясно дали държавата ще обърне нужното внимание на емиграцията. Мнозина се питат защо не се подобрят условията на пазара на труда.

Ако Франция се запозна отблизо със синдрома на полския водопроводчик, Литва - с украинската счетоводителка и белоруския склададжия.

В опита си да спре масовото прииждане на работници от чужбина новата лява партия повдигна въпроса за въвеждането на минимална работна заплата.

Зад дебата всъщност стои Оскар Лафонтен. Той използва предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори, за да заговори за този проблем.

Изглежда успя да привлече внимание, защото партията му излезе като четвърта сила, изпреварвайки дори зелените.

Ето какво предлага Оскар Лафонтен:

"Либералната партия не иска и да чуе за минимална работна заплата, но именно тя предлага фиксирани от държавата заплати за професии като лекарската и адвокатската като се регламентират тарифите.

Става въпрос за средно 50 евро. Тук либералите са съгласни, но когато ние искаме заплащане от 7 или 8 евро на час в други браншове, те са против. Ние също искаме тарифиране на работещите."

В Германия очевидно предпочитат да водят преговори бранш по бранш, регион по регион.

Все пак, за да предотврати социален дъмпинг в някои сектори, провокиран от масовото пристигане на работници от изток, правителството прие ново регламентиране на заплащането.

Предприятията ще трябва да поставят чуждестранния си персонал на същите тарифи като германските им колеги, но и дума не може да става за въвеждането на национална минимална работна заплата.

Да получаваш минимална работна заплата във Франция означава да живееш с хиляда евро на месец.

Понякога и по-малко, когато става дума за половин работен ден. Такъв е случаят на Катрин. Тя е на 55 години. Работи като продавачка в магазин за здравословно хранене в Париж.

Месечното й възнаграждение е 800 евро. Това си е истинско падение за бивш оператор, но безработицата е принудила Катрин да приеме сегашната си работа преди две години.

Съдбата си приема като истински документалист: "Бедността е минималната работна заплата."

Катрин изчислява, че с тези доходи трябва да живее с две евро на ден. При това положение се наложило да се лиши от кафето например: "По-трудното е да се нахраниш добре и да се опиташ да запазиш здравето си.

Работя в хранителен магазин, така че няма да умра от глад. Ровя в кошчетата. Там се изхвърля много. Събирам много хубави неща на учудващи цени. Понякога обаче ям малко развалени неща, но които все пак са в отлично състояние."

При всички лишения обаче Катрин има мобилен телефон, защото в наши дни без него е немислимо, но и защото той е средството да си намери по-добра и по-добре платена работа.

Има и интернет. И котка.

Когато трябва да я заведе на ветеринар, продава някоя от многото вещи, които притежава. Истинският проблем на Катрин обаче е собственото й здраве. Тя не може да си позволи дори да си смени очилата.

България заедно с 18 европейски страни и още две кандидатки за ЕС като нея Румъния и Турция прилага минимална заплата, определяна от правителството.

Без да получи одобрението на МВФ от 21 януари българското правителство определи нов размер на минималната заплата от 150 лева.

Преди време минималната работна заплата у нас се използваше за мерило най-вече на ръста на доходите на българите, но не и за повишаване на жизненото равнище.

Този стереотип все още не е преодолян. Равнището на минималната работна заплата в страната в сравнение с останалите европейски държави остава ниско и затова проучванията на бедността нареждат България на дъното на таблицата сред останалите европейски държави.

Само за сравнение в Турция минималното заплащане е 240 евро, в Румъния - 72 евро. Затова социалното министерство прояви особена активност като представи 20 аргумента за повишаване на минималната заплата на 150 лева.

От ведомството изтъкнаха, че минималната заплата изпълнява и социални функции, а като цена на най-ниско квалифициран труд не е фактор, който спира чуждите инвестиции.

Прогнозите сочат, че ако у нас се запази сегашното равнище на минимално заплащане на труда, ще влезем в ЕС с минимална работна заплата от 77 евро и пак си гарантираме последното място.

Работодателските организации и този път изразяват недоволство, че определянето на минималното заплащане е административно и отсъства механизъм, който да съответства на препоръките на Международната организация на труда.

Механизмът трябва да отчита производителността на труда, размера на средната работна заплата, прага на бедност в страната, инфлацията. 150-те лева в момента надвишават приетия необлагаем доход от 130 лева.

На практика се получава така, че поради нарасналите лични осигурителни вноски и при действащата скала за облагане на доходите нетния размер на минималната заплата е 131 лева и 20 стотинки, което няма как до повиши стандарта на работещите бедни.

В средата на този месец работодателските организации, които изживяват шок от новите цени на петрола, алармираха премиера да се предприемат мерки, които на първо място включват отпадането на минималната работна заплата.

Предложени са да отпаднат допълнителното плащане за вреден и допълнителен труд, освобождаване на фирмата от плащане на осигуровки, докато даден служител или работник е в болнични.

Правителството обаче обяви, че ще води преговори с МВФ за ново увеличаване на минималната работна заплата през 2006 година до 160 лева.