И забел Беларски е една от милионите хора, които са били обработени на остров Елис, преди имиграционното съоръжение да бъде закрито през 1954 г. През 2014 г. тя разказва пред Би Би Си за достигането на портата към САЩ от Съветския съюз през 1930 г.
На 12 ноември 1954 г. норвежкият моряк Арне Петерсон е разпитан от имиграционните служители, след като пресрочва отпуска си на американския бряг. Той рискува да бъде депортиран, но вместо това получава предсрочно освобождаване и когато се качва на борда на ферибот в пристанището на Ню Йорк, е заснет от фотограф. Той е последният човек, който е обработен на остров Елис.
Същия ден островът, който е бил първият поглед на милиони мигранти към САЩ, затваря завинаги имиграционните си съоръжения. По времето, когато Петтерсън си тръгва, остров Елис се използва предимно като център за задържане на незаконно пристигнали и заподозрени в комунизъм, но в продължение на повече от 60 години за много хора той е бил стъпало към нов живот.
Островът, разположен в устието на река Хъдсън между Ню Йорк и Ню Джърси, е избран от президента Бенджамин Харисън за място на централно имиграционно съоръжение през 1890 г., когато става ясно, че това в Манхатън не може да се справи с притока на новопристигнали. През десетилетията преди откриването на остров Елис моделите на имиграция в САЩ се променят. От 80-те години на XIX в. се наблюдава рязко увеличение на броя на хората, идващи от Южна и Източна Европа. Много от тях се опитват да избягат от бедността, политическото потисничество или религиозното преследване в родните си страни. Но както пише президентът Джон Ф. Кенеди в книгата си „Нация от имигранти“ от 1958 г.: „Вероятно причините за идването в Америка са толкова много, колкото са и хората, които са дошли“.
'That was the greatest day of all our lives': The migrants who passed through Ellis Island.. LEGALLY… https://t.co/1X4szl4VCz
— Desert Dweller Chica (@saguarocorner) November 11, 2024
Много от хората, които ще допринесат за формирането на идентичността на САЩ, са били обработвани на острова като деца.
При подготовката островът е разширен, отчасти чрез използване на депо за отпадъци, издълбано от първите тунели на метрото в Ню Йорк, и са построени ново пристанище и триетажна дървена сграда. Тази сграда трябва да бъде построена отново само пет години по-късно, когато пожар я изпепелява до основи, унищожавайки всички документи на пътниците от 1855 г. насам.
На 1 януари 1892 г. остров Елис е открит за прием на имигранти. В разгара си, през първите години на 20-ти век, хиляди хора преминават през портите му всеки ден. Остров Ейнджъл в залива на Сан Франциско има същата роля на западното крайбрежие от 1910 до 1940 г. Но по данни на Службата на националните паркове около 40 % от живеещите днес американци са потомци на имигранти, преминали през остров Елис. Много от хората, които са допринесли за оформянето на идентичността на САЩ през XX век, от режисьора Франк Капра (роден в Италия) и писателя фантаст Айзък Азимов (роден в Русия) до актрисата Клодет Колбер (родена във Франция) и козметичния специалист Макс Фактор (роден в Полша), са били обработвани на острова като деца.
Изабел Беларски е едно от тези деца. През 1930 г. заедно със семейството си тя предприема трудното пътуване до САЩ по море от тогавашния Съветски съюз. „О, момче, това беше истинско пътуване. Беше студено, нямахме какво да облечем. Всички мръзнеха. Накрая преминахме през остров Елис“, разказва тя пред Би Би Си през 2014 г.
Толкова близо и все пак толкова далеч
Параходите, с които пътуват имигранти като Беларски, са разделени по паричен и класов признак, като повечето хора са пътници от трета класа, натъпкани заедно, често в нехигиенични условия, в пасажерския салон. Преди корабът да влезе в пристанището на Ню Йорк, той първо трябва да спре на карантинен пункт край Стейтън Айлънд. Там лекари се качват на борда на кораба, за да търсят признаци на болести, като например дребна шарка и холера. На хора със заразни болести е било забранено да влизат в САЩ, както и на полигамисти, анархисти и осъдени престъпници и др. Първите ограничения върху имиграцията започват да се въвеждат от Конгреса през 70-те години на XIX век. Много от тях са с ясно изразени расови предразсъдъци, като законите първо са насочени срещу китайските имигранти, а по-късно изключват имиграцията от повечето азиатски страни.
Remember the American dream?
— Ryan Shead (@RyanShead) May 13, 2023
The vast majority of immigrants processed through Ellis Island were treated courteously and respectfully, free to begin their new lives in America after only a FEW SHORT HOURS on Ellis Island.
FACT: Only two percent of arriving immigrants were… pic.twitter.com/wZ7CsvNo2E
Ако корабът е преминал успешно здравната инспекция, пътниците от първа и втора класа са били интервюирани и обработени на борда. През първите няколко десетилетия на Елис Айлънд имигрантите в САЩ не се нуждаят от паспорти, визи или каквито и да било официални държавни документи. Паспортите са съществували, но са били въведени повсеместно едва през 1920 г. Вместо това, когато пътниците се качвали за първи път на кораб, те давали устни отговори на въпроси, които се записвали в манифеста на кораба. След това те се проверявали от американските служители и при условие че по-богатите пътници не са болни и нямат правни проблеми, им се разрешавало да влязат в САЩ, заобикаляйки изцяло остров Елис.
Всички останали били маркирани с името на кораба и номера на страницата, на която се намирала в манифеста. След това ги качвали на ферибот до остров Елис, където се решава бъдещето им. Когато пристигнали на острова и влезли в главната сграда, жените и децата били разделени на една линия, а мъжете - на друга. След това те се изкачвали по стръмното вито стълбище към помещението за регистрация на втория етаж, внимателно наблюдавани от лекари, които следели за признаци на хрипове, кашлица или куцане, които подсказват за здравословни проблеми.
1 Jan 1892: Fifteen-year old Annie Moore from #Ireland becomes the first of the more than 12 million #immigrants to enter Ellis Island Immigration Station in its sixty-two years of operation. #History #OnThisDate #EllisIsland #ad https://t.co/7ozKMFmttI pic.twitter.com/k5WhLnmhG5
— Today In History (@URDailyHistory) January 2, 2023
Когато стигали до помещението за регистрация, те били подложени на кратък медицински преглед. Това било изнервящо преживяване. Децата имигранти били попитани за имената им, за да могат лекарите да проверят дали не са глухи или неми. Малчуганите, които били носени на ръце, били накарани да ходят, за да докажат, че могат.
„Беше интересно, но и малко страшно, защото не можехме да говорим английски“, казва Беларски пред Би Би Си.
Ако лекарят подозирал здравословен проблем, той отбелязвал с тебешир буквите върху дрехите на човека: H - сърдечни проблеми, X - психично заболяване, CT - трахома - силно заразна и страшна очна инфекция, която може да доведе до слепота. Тестът за това е бил особено неудобен: лекарите са обръщали клепача на човека навън с помощта на пръсти или с помощта на кукичка - инструмент, използван за закопчаване на малки копчета. Ако човек получи следа от тебешир, той бива отстранен от линията и затворен в така наречената „лекарска перария“ за по-обстоен преглед.
Ако не премине успешно медицинския преглед, той бива задържан или направо му се отказвало влизане и се изпращал обратно там, откъдето е пътувал. В някои случаи това означавало разпадане на семейството. Официалната статистика отчита, че само на около 2 % от тях е отказано влизане в САЩ, но това все пак означава, че близо 125 000 души, които са издържали дългото и трудно пътуване, за да стигнат дотам, са били изпратени у дома в рамките на Манхатън.
24 extraordinary photos of immigrants passing though Ellis Island https://t.co/vuNMETBYsU pic.twitter.com/cHIR19hAn9
— BuzzFeed (@BuzzFeed) June 28, 2016
"На жените, които пътуват сами или с деца, често се гледа като на потенциална тежест за държавата."
Тези, които преминали успешно медицинския преглед, били подложени на правна проверка. Инспекторите проверявали етикетите им и ги разпитвали, често с помощта на преводач, за всичко - от цвета на очите им и кой е платил за пътуването им до това дали са грамотни и дали някога са били държани в психиатрична клиника. Повечето хора са обработвани бързо и преминавали през остров Елис в рамките на няколко часа. Но ако отговорите на даден мигрант не съвпадали с тези в корабния манифест или ако инспекторите имали подозрения към него по някаква причина, името му се отбелязвало с Х.
Американската мечта
Около 20 % от имигрантите, пристигнали на остров Елис, са били временно задържани там. Това може да се случи по различни причини. Жените, пътуващи сами или с деца, често са били разглеждани като потенциална тежест за държавата. Служителите често ги класифицирали като лица, които могат да станат обществено опасни (LPC), като ги задържали, докато член на семейството от мъжки пол - тъй като на жените не се разрешавало да напускат Елис Айлънд с мъж, който не е техен роднина - не се появи и не гарантира за тях. Неомъжените жени, които са били бременни, са могли да бъдат оценени от инспекторите като „неморални“ и били задържани. Бездомните пътници, които не са били включени в списъка, работниците мигранти, заподозрени, че са внесени в САЩ, за да прекъснат стачките на профсъюзите, и всички, за които длъжностните лица са преценили, че са политически подозрителни, са могли да бъдат задържани или да им бъде отказано влизане.
Въпреки че бащата на Изабел Беларски, Сидор, е известен оперен певец, който бил поканен да пристигне в САЩ, семейството ѝ все още било автоматично задържано на остров Елис. Причината е, че по това време САЩ не поддържали дипломатически отношения със Съветския съюз. Задържаните спели на триетажни легла в спални помещения на третия етаж на сградата, като получавали три пъти дневно храна, докато случаят им бъде решен. Понякога това означавало престой за една нощ, а понякога - седмици или месеци.
„От време на време ни даваха по 10 минути, за да излезем навън. Когато излязохме, ни преброиха. А когато се върнехме, отново ни брояха. Когато сядахме, когато се хранехме, също ни брояха“, казва Беларски.
Ако пристигащите са били задържани, защото са били болни, и не им е било отказано да влязат в страната, те са били държани в болнични отделения на острова. Макар че повечето от тях се възстановявали, повече от 3500 имигранти умирали на остров Елис пред очите на Ню Йорк и мечтата си за по-добър живот. Около 350 бебета също са родени на острова, въпреки че това не е гаранция за гражданство за детето.
След като здравните или правните проблеми на имигрантите бъдат успешно решени, те са регистрирани и могат да влязат в САЩ и да започнат новия си живот.
„За мен беше много вълнуващо, когато бях млад. И накрая някой ни донесе документите, за да напуснем Елис Айлънд. Беше красива гледка. Красиво. Това беше най-великият ден в живота ни“, каза Беларски.
По времето, когато семейство Беларски преминава през 1930 г., ерата на масовата имиграция в САЩ вече е приключила. След Първата световна война Конгресът на САЩ приема широкообхватни закони, основани на раса и националност, които ограничават лицата, които можели да влизат в страната. Законът за квотите от 1921 г. и Законът за имиграцията от 1924 г. имали за цел да ограничат годишната имиграция, като налагали строги квоти, които облагодетелствали хората от северните и западните европейски страни.
С намаляването на имиграцията ролята на остров Елис започва да се променя. По време на Втората световна война там са интернирани около 7000 германски, италиански и японски граждани, заподозрени като вражески чужденци. По-късно в болницата на острова се лекували американски войници, завърнали се от войната. В края на 40-те години на миналия век, когато се развива Студената война, заподозрените в комунизъм, обхванати от параноята на сенатор Джоузеф Маккарти, са затворени там, докато правителството на САЩ преглежда често секретните доказателства срещу тях. През 50-те години на ХХ век обаче използването на въздушния транспорт и модерните процедури за влизане на летищата правят Елис Айлънд все по-ненужен. През 1954 г., след 62 години работа, той окончателно е затворен, но днес отново е отворен като музей, който подчертава богатата история на новопристигащите в САЩ.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
