З абележително влечугоподобно същество с необичайна челюст, живяло преди повече от 200 милиона години, е описано като нов вид.
Доказателствата за вида, Threordatoth chasmatos, са открити в бивша кариера в Кромхол, Югозападна Англия - място, известно с богатите си фосилни останки, датирани към триаския период (преди около 252-201 милиона години). През последните няколко десетилетия на мястото са открити вкаменелости на плъзгащи се влечуги, роднини на динозаврите и дори един от най-ранните известни гущери.
Последното откритие, описано подробно в списание Papers in Palaeontology, разкрива един от последните оцелели проколофониди - изчезнала група гущероподобни животни, процъфтявали през триаса. Макар че са приличали на гущери, проколофонидите не са тясно свързани с тях.
Проколофонидите се отнасят към групата на парарептилите. Тези изчезнали същества приличат на това, което днес наричаме влечуги, но представляват отделна линия, която се е отклонила от общия прародител на съвременните влечуги и птици.
За целите на последното проучване палеонтолозите изследват набор от фосили от Кромхол, които се съхраняват в колекции на различни институции. Вкаменелостите никога досега не са били изследвани подробно.
Въпреки че останките се състояли само от непълни челюстни кости, изследователите скоро разбрали, че те представляват неизвестен досега вид поради няколко отличителни характеристики.
„Тези екземпляри имаха много необичайни характеристики. Предната част на челюстта например не е срастната и няма очевидно място, където те биха се свързали заедно. Вместо това смятаме, че двете половини на челюстта вероятно са били свързани с връзки“, казва в съобщение за пресата авторът на изследването Марк Джоунс, куратор на изкопаеми влечуги в Природонаучния музей в Лондон.
🦎Threordatoth chasmatos🦎 a new Late Triassic procolophonid out now in Papers in Palaeontology @ThePalAss with @ButlerLabBham @MarcEHJones @tanytrachelos showing unique features of the jaw and teeth 🦷🦷https://t.co/60UEdid3L4 Reconstruction by @MarkWitton 1/4 #FossilFriday pic.twitter.com/Ghw3GxSD3k
— Luke Meade (@LukeEMeade) December 6, 2024
„Ако случаят е такъв, челюстта би трябвало да е донякъде гъвкава. Възможно е тя да е подпомагала контакта между зъбите по време на дъвчене и да е осигурявала известен потенциал за абсорбиране на удари, предотвратявайки прехвърлянето на сили между двете страни на челюстта“, каза още Джоунс.
Въпреки това зъбите на Threordatoth, по-специално, позволиха на изследователите да помогнат за разграничаването му от други сродни видове. Тези зъби имат три върха - характеристика, която не се наблюдава при нито един от роднините му.
Предишни изследвания показват, че с еволюцията на проколофонидите през триаса броят на зъбите им е намалял - възможен признак, че са се адаптирали към по-специализиран начин на живот. Зъбите на проколофонидите са сравнително сложни, което потенциално е позволявало на животните да обработват различни храни, включително растения и насекоми.
„С течение на времето виждаме, че повечето проколофониди развиват зъби с два върха и намаляват броя на зъбите си. Смята се, че това може да е позволило на тези животни да се хранят с по-твърда храна, може би като са станали по-растителноядни“, казва водещият автор на изследването Люк Мийд, свързан с университета в Бирмингам.
„Threordatoth е стигнал по-далеч в тенденцията на редукция на зъбите от всеки друг проколофонид през късния триас. Той има само по четири зъба от двете страни на челюстта си.“
Новоописаният вид вероятно е изглеждал подобно на съвременните рогати гущери, с костни шипове на главата и евентуално с костна броня по тялото.
„Обичам да си ги представям как се разхождат из дупките и пукнатините на Югозападна Англия през късния триас, търсейки растения и буболечки за ядене, докато избягват ранните роднини на динозаврите“, казва Мийд.
Тъй като костите на проколофонидите обикновено са доста малки, в много случаи те са били повредени или унищожени още преди да започне процесът на фосилизация. Това обикновено означава, че изследователите трябва да разчитат на зъби и челюстни кости - които са по-често запазени - за да научат повече за тези животни. В резултат на това все още има голяма празнина в познанията ни за тези праисторически същества.
„Продължавайки да проучваме обекти като Кромхол, се надяваме да отговорим на някои от нерешените въпроси“, казва Джоунс.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
