Н а 24 юли 1944 година съветските войници заедно с полски военни части влизат в концентрационния лагер Люблин-Майданек в окупираната от германците Полша. Впоследствие американски военен репортер го описва като "най-ужасното място на света - място за произвеждане на смърт", съобщи Deutsche Welle.
(Във видеото може да научите повече за: Ангела Меркел посети нацисткия концлагер Дахау)
Десетки хиляди са избити там
Малко преди това нацистите пробвали да прикрият масовото избиване на 78 000 души, сред които 60 000 евреи, както и поляци, беларуси и украинци. Те се опитали да отведат останалите затворници и изгорили много от постройките.
Заместник-директорът на музея Майданек Вислав Висок казва пред ДВ следното: "Открити са шокиращи доказателства за извършените от германците престъпления - пепел, кости, човешки останки и тела на избитите арестанти, предимно евреи и поляци. Трагичните измерения на мястото се разкриват чрез останалите следи от престъпленията: газови камери, крематориуми, арестантски бараки, стотици хиляди обувки."
Poland Day 3 Lublin & Maidanek
— gabriella✨ (@gabialwayswins) March 30, 2016
-from the old town to our first Death camp & concentration camp pic.twitter.com/wUoOk1wug3
Още в края на юли 1944 година, т.е. половин година преди освобождаването на концлагера Аушвиц, става ясно: избиването на евреи и поляци в никакъв случай не е военна пропаганда, а жестока реалност. По заповед на райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер през есента на 1941 година е изграден лагерът за унищожение Майданек.
"От есента на 1942-а до есента на 1943-а еврейските затворници са били избивани в газовите камери с Циклон Б и въглероден оксид. Освен това са се извършвали масови разстрели на евреи и поляци. На трети ноември 1943 година по време на акцията, наречена "Празник на реколтата", германската полиция и частите на СС са застреляли над 18 000 еврейски жени, деца и мъже. През Майданек са преминали към 130 000 души", казва Вислав Висок.
Зловещата операция "Райнхард"
Националсоциалистите използват акцията "Празник на реколтата" като кодово име за масовия разстрел на общо 43 000 евреи в лагерите Травники, Понятова и Майданек. Екзекуцията е част от мащабната операция "Райнхард" - систематичното избиване на 1,8 милиона евреи в окупираната от германците Полша. Люблин, край който се намира Майданек, има особено значение в този план, казва пред ДВ историкът Щефан Ленщед:
"'В Люблин е била централата на акция "Райнхард". Това е мястото, където са били разпределяни евреите, от които е имало нужда за извършването на принудителен труд. Също там са били сортирани и преработвани ценните предмети, откраднати от тях. И отново от Майданек хората са били извозвани в други лагери - там се е извършвала координацията."
January 1945
— Æ - Australian Elder AM (@PhallusFrosty) May 9, 2024
Some western news organisations found gruesome Soviet accounts of the Maidanek concentration camp near Lublin in Poland, which the Reds had just captured, hard to credit.
So they sent journalist Richard Lauterbach, a Jewish undercover communist, to investigate. pic.twitter.com/34Wy7jKyiv
Първият лагер, в който е изграден възпоменателен комплекс
Случващото се в Майданек не е тайна за жителите на Люблин: избягали затворници и цивилни служители разказват за извършваните жестокости. През август 1944 година право да посетят лагера получават и първите западни журналисти. В американското списание "Лайф" излиза статия за Майданек със заглавието "Най-ужасният пример за организирана жестокост в историята на цивилизацията". Но както посочва Щефан Ленщед, това е без значение за по-нататъшния ход на войната.
"Майданек е точно на пътя към Берлин. Никой не е минал оттам, за да го освобождава, а за да се сражава срещу Вермахта и да победи германците. Многократно дискутираният въпрос гласи: защо не са били бомбардирани коловозите до Аушвиц, защо там не е било направено нищо? Защото лагерът не е играл никаква роля във военен план", казва Ленщед.
Все пак Майданек не само е първият концлагер, завзет от Червената армия - там е изграден и първият в света възпоменателен комплекс за жертвите на националсоциализма. Вислав Висок обяснява: "Само месец след разтурването на лагера в Люблин възниква инициатива за основаването на музей, който още от ноември започва работа."
Процесите срещу престъпниците от Майданек обаче текат много бавно. В рамките на първия процес в Люблин шестима обвиняеми са изправени пред специален съд и са осъдени на смърт. Но в Западна Германия делата вървят цели 30 години. Между 1975-а и 1981-а пред съда в Дюселдорф са изправени шест надзирателки, един лагерен лекар и девет служители на SS, но само една от надзирателките е осъдена на доживотен затвор. Седем от другите обвиняеми получават присъди между 3 и 12 години, останалите са оправдани.
Защо за Майданек се знае по-малко
Историкът Щефан Ленщед отправя критики към това, че дори 80 години след освобождаването на Майданек за него в Германия не се знае особено много. Принципно лагерите за унищожение в Полша не са твърде познати в Германия с едно изключение - Аушвиц. Медиите допринасят за това с фокусирането си върху най-големия лагер за унищожение, изграден от нацистите.
"Нашата германска памет е фиксирана много силно върху Холокоста и Аушвиц. Групите германски посетители в Полша по правило се насочват към този лагер и Майданек просто остава в неговата сянка", казва Ленщед.
Вислав Висок разказва, че за отбелязването на годишнината в бившия лагер ще дойдат и някогашни арестанти - оцелели, които са попаднали в ръцете на националсоциалистите като деца. Той посочва, че на паметника в лагера, където е положена прахта на убитите, е написано: "Нашата съдба е предупреждение за вас. Това е актуално и 80 години по-късно, тъй като не става дума само за паметта на невинните жертви, а и за възпоменание на тяхната борба за опазване на човечността при тези нечовешки условия."
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
