Н а 6 март 1869 г. Дмитрий Менделеев представя първата Периодична система на елементите. Периодичната система (наричана още таблица на Менделеев) представлява класификация на химичните елементи по техния атомен номер (тоест броя на протоните), електронната конфигурация и повтарящите се химични свойства. Таблицата е графичен израз на периодичния закон, открит и публикуван от руския химик Дмитрий Менделеев през 1869 г. Въз основа на периодичния закон Менделеев успешно предсказва свойствата на неизвестни дотогава химични елементи.
В първоначалния си вариант таблицата е представяла свойствата на елементите в зависимост от атомното им тегло
(в съвременната интерпретация това е атомната маса). С развитието на теорията за строежа на атома се установява, че най-важната характеристика на атомите е не тяхната маса, а броят на протоните в ядрата им. Това дава възможност да се уточни формулировката на периодичния закон.
Dmitri Mendeleev, who is credited with creating the Periodic Table of Elements was nominated for a Nobel Prize in Chemistry 9 times but never won. His awarding was blocked each time by the 1903 winner, Svante Arrhenius, who held a grudge against Mendeleev for criticizing one of… pic.twitter.com/1Luq2ufx9t
— World of Statistics (@stats_feed) March 1, 2025
В съвременния вариант периодичната система се изобразява като двумерна таблица. Всеки стълб (наричан група) се състои от химични елементи с подобно поведение и свойства. Всеки ред (наричан период) съдържа елементи с един и същи брой електронни обвивки (слоеве). Всеки период започва с метали и завършва с неметали. Много от групите имат както имена, така и номера. Например група VII A е групата на халогените, а група VIII A – на благородните газове.
Всеки елемент в таблицата има точно определен пореден номер Z, равен на броя на протоните в атомното ядро, и точно определени координати в периодичната система – период и група.
Между мястото на елемента в периодичната система (съответно строежа на атомите му) и неговия химичен характер съществува зависимост. Тя може да се използва, за да се предвиди химичният характер на елемента и поведението на съответните прости вещества и съединения. Първите 94 елемента съществуват в природата, въпреки че някои са открити само в малки количества, синтезирани в лаборатории, преди да бъдат открити в природата.
БАН
На тази дата през 1911 г. Българсктоо книжовно дружество (БКД) е преименувано в Българска академия на науките (БАН). Академията е основана като Българско книжовно дружество (съкр. БКД) в град Браила, Румъния през 1869 г. Заедно с Екзархията, БКД е първата българска институция и предхожда създаването на Третата българска държава с 9 години. БКД премества седалището си в София през 1878 г. Председателят на БКД Иван Гешов прави голямо лично дарение през 1908 г. с условието БКД да стане академия.
Габриел Гарсия Маркес
През 1927 г. на 6 март е роден колумбийският писател Габриел Гарсия Маркес. Той е сред най-значимите автори от XX век и един от най-добрите на испански език, носител на Нобеловата награда за литература през 1982 г. и на Нойщадската литературна награда през 1972 г. Напуска правна кариера, за да се отдаде на журнализъм. През 1958 г. се жени за Мерседес Барча и има двама сина.
Стартира своята кариера като журналист, но популярност добива с романите си „Сто години самота“ (1967), „Есента на патриарха“ (1975) и „Любов по време на холера“ (1985). Често е сочен за най-известния представител на магическия реализъм, елементи от който се откриват в много негови произведения. Основен мотив в тях е самотата. След смъртта му през 2014 г. Хуан Мануел Сантос, президент на Колумбия, го нарича най-великият колумбиец за всички времена.
Did you know that Gabriel García Márquez wanted to be a musician? The novelist dreamed of going from fair-to-fair singing with an accordion.
— The Nobel Prize (@NobelPrize) February 22, 2025
Learn more about his work: https://t.co/AeeRKVzweC #NobelPrize pic.twitter.com/S0mR1t5arm
Световната слава на Гарсия Маркес идва с публикуването на книгата „Сто години самота“ през 1967 година. Докато пише книгата, в продължение на 18 месеца, той продава колата си, взима храна на кредит, залага имущество и пуши по 6 кутии цигари на ден. Неуморният му труд се увенчава с огромен успех, книгата е приета с голям ентусиазъм и хвалебствия от критиката и преведена на чужди езици. След успеха, вече финансово осигурен, той заминава със семейството си отново за Европа и се установява в Барселона, Испания, където прекарва 7 години.
Маркес и България
През 1993 г. Габриел Гарсия Маркес лично забранява творбите му да се превеждат, издават и преиздават на български език, тъй като научава от преводача си на български Румен Стоянов, че издателите му за България отчитат минимални продажби, издаден тираж и печалби при положение, че всяко българско семейство има негова книга. Обиден, той отказва да се тиражират книгите му в България. През 2010 г. литературните агенти на Гарсия Маркес постигат споразумение с българско издателство за нови издания на негови книги.
Още събития на 6 март:
- 1475 г. – роден е скулптурът Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, известен още само като Микеланджело
- 1937 г. – родена е първата жена, летяла в космоса Валентина Терешков
