П онякога, само понякога, се чудя защо нашето политическо битие е такъв – поне за мен – магнифисънт фън.
***
А не би трябвало да бъде – ако всичко беше наред. В нормална евроситуация политическото би трябвало да е предимно скучно. Дори в момента в Англия, когато се решава кой да бъде наследникът на рошавия във всякакъв смисъл Борис Джонсън, занимава едва една четвърт от избирателите.
***
При нас обаче всичко политическо винаги е на живот и смърт, особено по телевизиите. Аз също от време на време участвам в тоя „политико-аналитичен“ цирк, но – съгласете се – не е нормално близо 90% от публицистичното време да бъде подарено на, меко казано, съвсем посредствени хора с некви титли, и на всяка цена да се произвежда „политическо съдържание“, което – най-често – прекрачва в мета-селенията на политическото гадателство.
***
Тук в скоби: „селения“ е нещо в множествено число, някви „населени“ пространства, някъв „хабитат“, с вкус на остаряла дума, а не – както обикновеният ФБ-простофил смята – че така се пише думата „селЯния“.
***
Но да ви върна на първото – България ще се „оправи“ (какъв великолепен простофилски израз и простолюдно мечтание!) едва тогава, когато сутрешните блокове заприличат на онзи на BBC. Идеята там е много проста (но не и просташка) – коментираме реални проблеми на британските граждани, и само от време на време каним политици и полит-анализатори. Същото важи и за ITV, и за немските телевизии, и за France 2.
***
Ще опитам така: сутрешните блокове в развитите държави се мъчат да дадат общонационална светлина върху проблеми, които решително засягат социума – например защо нещо там за паркирането, цената на бирата etc., и едва тогава дали черната Кеми Байденок (чудесна, anti-woke, вече е чао), или пък роботката Лиз Тръс ще пребори индиеца Риши Сюнак за нов премиер.
***
Тва, ако беше у нас, всички политически гадатели щяха да обиколят всички телевизии по пет пъти, за да създадат „съдържание“. И това е намигване от мен към продуцентите на новините.
***
Т.е. ние априори смятаме, че гадателското политическо съдържание е „нещо“. А то, с извинение, е нищо.
***
Веднага обяснявам, за да не побърза някой да се обиди. Става въпрос за един вид настояване от страна на централните телевизии, че гадателството е чудесно (ще се сглобят ли тези специално, кво ше стане, дайте там прогнози, ма верно ли ше има избори), докато пропускат най-важния въпрос – защо.
***
Накратко, никой не прави разлика между двата жанра - гадателството и истинския политически анализ. Първото „нещо“ си задава въпроса „какво“, но второто и по-важно, би трябвало да си задава въпроса „защо“. Въпросът „защо изобщо това се случва“ е проследим до Платон и неговия „Тимей“, и онова там „мъдрецът говори когато има да каже нещо, а глупакът – просто за да каже нещо.“
***
Това би било чудесна водеща сентенция, когато публицистичните предавания канят своите гости.
***
Иначе, скъпи колеги, ставате част от „шимпанизацията“ не само на обществото, но и на самото ви съдържание.
***
И това в страна, чието жалко битие и напълно неясно бъдеще се люшка между „усвояването“ и „присвояването“.
***
Първото е пожелателно, а второто – включително прословутия План за развитие – е самата реалност.
***
Има и културни измерения тук, ако позволите. Ако наричаш илитерата „алитерат“ (както наскоро чух по БНР), това е сигурен признак, че си илитерат, а не „алитерат“. Уинк-уинк.
***
Когато самата политическа система се е самоконструирала така, че да не работи в обществена полза, няма полезен изход. Говоря не само за метасмисъла, но и за нещо много просто, което се нарича КАТ.
***
Аз мога да ви обяснявам за всички умни хора на света, да бръждя за Декарт и другите, плюс как по-умни общества като датското се организират, но докато българите сме жертви на културна колективистична глупост, няма да стане. Ми диспиаче молто.
***
Ще попитате – ама защо „колективистична“. Веднага обяснявам: защото копнежът да си стоим във вътрешната колективистична група ражда такива като онзи изрод Семерджиев. Същото важи и за ченгеджийската вътрешна група – те го знаят, той ги корумпира, те са ОК с това статукво, и в крайна сметка ние осъмваме възмутени, а две млади жени, в случая, са си отишли, разпарчетосани от самия ни лош колективистичен модел, който включва най-вече философията „ми така е то“.
***
Това, с извинение или не, ни прави може би най-тъпата нация на света, чието управление не се поучава от грешките си, и която не може да излъчи поне един Стамболов-тип лидер, който да не „взима“, а да мисли предимно за своята българска сублимация.
***
„Не е в нашите звезди вината за туй, че сме подвластни, драги Бруте, а в нас самите“. Това е препратка към Джон Грийн, щот никой вече не чете Шекспир и „Юлий Цезар“.
***
Валери Петров го е превел прекрасно поетично, но да уточня нещо: “fault” в нашия контекст трябва да е „проблемът“. Т.е. Касий, прост опортюнист, който и без тва се чуди дали да участва в убийството на един по същество диктатор като Цезар, всъщност казва, че проблемът, драги Бруте, си е в нас, т.е. че ние се подчинихме на един луд. Това е проблясък и някак шекспирово тълкувание към путинофилите.
***
Ще ми се да намигна тук, заради превода на Валери Петров, но когато самата система е убила две съвсем невинни душички на тротоара, няма място за намигане. Утре може да са ваши близки. Ерго, сменете шибаната система, the fault is in our Bulgarian stars.
***
Разбира се, понякога добрият рационално-картезиански ум, уви, може да се постави в угода на непоносимото – надявам се в случая, че поне за хард кеш в рубли, а не в стил „полезните идиоти“. Например Хайдегер, преди да поумнее.
***
Между другото, имаме и състезател, който иска да прекрачи от звонка в шумолящи банкноти. Т.е. вече би искал да му викат „Рубльов“, но не в смисъла на онзи велик филм на Тарковски.
***
А относно сегашните наши политици, повечето: за тях имам чисто нов руски виц за Оруел – „в Русия вдигнали паметник на Оруел. Къде? Навсякъде“.
***
(Има я и следната чиста идиотия на онази Захарова: „Многие годы мы считали, что Оруэлл описывал тоталитаризм. Это один из глобальных фейков. Оруэлл писал о конце либерализма. Он написал, как либерализм заведет человечество в тупик. Он не писал об СССР, он писал об обществе, в котором жил, о крахе идеи либерализма". Сами разбирате чистата глупост на нео-съветския путинизъм.)
***
Бих добавил - четете Замятин, но българските русофили нямат и понятие за кого говоря. Замятин, с великия си дистопичен роман „Ние“, е първият „Оруел“.
***
Аз впрочем съм ходил да се снимам пред къщата на Оруел в „Нотинг Хил“, близо до пазара на „Портобело Роуд“. И ми стана тъжно, защото излезе една чудесна бабка, и ми каза, строго, като в роман на Стивън Кинг („Библиотечна полиция“?), че от три месеца никой не бил идвал.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение
