Гръцките богове ни го „говорят“
Не мога да повярвам.
***
Че в същия този наш живот отново ще се страхувам от ядрена заплаха. Помня смътно началото на 80-те – и съветската пропаганда, че империалистическата Америка иска да ни изсипе ядрени ракети по главите, върху всички страни от Варшавския договор.
***
Разбира се, помня и друго: анализите на Бжежински за „взаимното ядрено удържане“, старите размисли на велики културолози като Хофстеде, културната намеса на хора като Солженицин.
***
И все пак.
***
Моят приятел Митко Новков предложи чудесен психологически „прочит“ на Путин – за неговия „кроносов комплекс“. Заклевам се, че и на мен ми хрумна, но той пръв го каза. Аз за миг ще го разширя, като специалист и по древногръцка митология.
***
Значи, станало е „така“: Уранос, т.е. самото Небе, „възкачил“ Гея, земята (или „земЪта“, както казват културните антрополози от Северна България). С този безпрезервативен акт започва и самото Време.
***
Те родили цели 12 деца, сякаш в някво божествено гето – 6 момчета и 6 момичета. Момчетата, забележете, са индоктринирани божества сами по себе си – Океан, Кей, Крий, Хиперион, Япет и нашия човек Кронос. Момичетата: Тея, Темида, Мнемозина, Фебе (на която е кръстена Фийби от „Приятели“), Тетида и Рея. Но Уран и Гея не спрели дотам – връзката им не се изчерпала, и те създали некви тризнаци. Първите трима били циклопите, еднооки гиганти – Бронтес, който отговарял за гръмотевиците (които по-късно ще станат прерогатив на Зевс), Стеропес – свектавиците (come on, различно е) и Аргес, дневната светлина. Обаче горното семейство не спряло дотам, Гея явно не е била на хапчета. След една разправия и явно отмъстителен секс те създали и Хекатонхейрите – всеки от тях с 50 глави и 100 ръце (името им буквално). Не знам защо, не ме питайте, митология.
***
Обаче: Гея мноо се накривила на Уран, щот той гледал все към некви по-млади местни богини, та и тя решила „да има прикличения в дупьенце“, дет вика една съвременна интелектуалка. Ерго, спала с некъв много културен ерген, с когото заченали и родили цели девет музи – както ни подсказва Хезиод в „Теогония“-та си. Ето ги.
***
Талия, „хумористичната“, надзирателка на комедията. Тва е нашият човек. Тя „наставлява“ неколцина като Аристофан, но при нас, в 2022, вече я няма. Самата ни политическа сатира, аристофанова или не, де факто си замина.
***
Мелпомена („която пее“) – музата на драмата и трагедията от есхилов тип. Нашите театрали все още се кълнат в нея, щот е изобразявана с „кисела“ маска. BTW, тя е и майка на сирените, които пеят хубаво и притесняват полуидиота Одисей, който минава за хитроумен и успява да си дойде в родната Итака, само за да установи, че жена му Пенелопа е била с целия квартал. Разбира се, тя го уверява, че няма нищо такова, „аз така те чаках“, но ние, като българи, „знаем“ какво е станало. Синът му Телемах, впрочем, намеква за „подвизите“ на майка си, но да не задълбаваме.
***
Полихимния („която пее множество песни“) – нещо като Гери-Никол, ама не чак. Тя е и муза на религиозната поезия, т.е. влива нещо в главата на всеки поет от Пиндар насам, когато трябва да се славят боговете. В този смисъл аз бих я нарекъл и музата на платеното политическо говорене у нас, макар и в немерена реч.
***
Тук една скоба: попитах моя добър приятел и великолепен поет Иван Ланджев кои млади поети днес си струват, и той беше така любезен да ми припомни следните имена, без претенция за изчерпателност: Васил Балев, Митко Ганев, Богомил Господинов, Габи Манова, Ралица Райкова. Потърсете ги, стига сме гледали назад (с гняв или възхита). Има цяла млада култура, която не намира достъп до официалните медии, и това е по-скоро жалко.
***
Продължавам: Ерато („хубавката“). Тя пък на любовната поезия. Любима заради Диагор от Мелос и кой ли още не, по-късно Катул и Хораций.
***
Калиопа („която говори хубаво“) – музата на епическата поезия, „омировската“ един вид. Шефка на всички музи, според Овидий, и майка на най-яката рокзвезда на древния свят – Орфей. Напълно излишна, ако питате мен, ама хайде.
***
Клио („която възвишава всичко, включително военните победи“). Води се музата на историята, но да сме честни – когато се случва митологичното в Древна Гърция, да кажем – 9-ти век преди Христа, – история де факто няма, освен Троянската война три-четири века преди тва. Но няма лошо, т.е. има за нас – историята заради Путин не само се завърна (след мирната 77-годишна пауза), но и ни хлопна по главите. Принудени сме да се завърнем към ужаса на историята. Твърде дълго живяхме безгрижно в „културата на лесното“, и сега ще си платим.
***
Евтерпа („онази, която ни доставя удоволствие“). Тая въобще не разбирам кво прави в Музейона – щот е музата на свиренето на флейта или сиринга. Тук ще спестя очевидните простотии по темата. Изобразяват я с аулос, некъв древен духов инструмент, нещо като прото-кавал. Да, мълча. Между другото, сред „клиентите“ ѝ са речният бог Стримон (въплътен в р. Струма), че и тракийският ни цар Рез, който бил дал един набързо сформиран батальон в Троянската война, на страната на наште. Наште там, ако не се е разбрало от Омир, са ахейците/данайците. Айде да внимаваме малко.
***
Терпсихора (“онази, която иска да се танцува“). Музата на танците, ма не такива в “Dancing Stars”, а на религиозните танци и ритуали.
***
Та, въпросът беше за Кронос. Извън очевидното, че децата на Япет и Климена са Атлас (който държи Земята на раменете си), Прометей (някой друг път, че е сложно там) и Епиметей, Гея има да се разправя и с Тартар, щот и царството на мъртвите е родено от Хаос-а. (Тя пък ражда и Тифон, най-голямото чудовище, но сега няма да се занимаваме с него.)
***
Кронос прилича малко на Константин от чеховската „Чайка“- щот всъщност създава, без да ще, Тригорин.
***
Гея вика, на Кронос, аре, бе, ти си ми и син, стига с тия простотии – създала съм също Хемера, деня, Етер, въздуха, Ереб, мрака и Нюкс, нощта. Но нейният непрокопсаник – не и не. Междувременно, под давление на Кронос баба му – Нощта – ражда Морос, Обречеността, и Апате – измамата, дет древните римляни й викат Fraus, fraudis. Има и още: Герас, старостта (откъдето и геронтофилия), Ойзис (нещастието, „мизерия“ на латински), но и – за мое щастие – Момос.
***
„Момос“ е общото древногръцко и досократическо понятие за нещо средно между тежък сарказъм, подигравка, пародия с елементи на презрение към света. Хах.
***
Обич за Парменид тук, щот той го интерпретира.
***
Ма то не спира – ето още дечица на тази дисфункционална двойка: Ерида, богинята на разногласието, и любимата ми Немезида, на (най-общо казано) отмъщението. Да не говорим за Харон, също дете на Ереб и Нюкс – някак си готическият лодкар в Царството на мъртвите, любим наш с Тим Бъртън. Или пък Онерои – демоничните същества, които ни карат да сънуваме некви лоши работи (Фобетор, богът на кошмарите, и Фантасос, богът на въображението, откъдето и „фантазия“). Помните и ониромантията, и „Онирофилм“ на Алдани.
***
Та, понеже почнахме от Кронос: тва е първата истинска мутра на света. Той хем няма никъв морален императив, хем се опира на Ериниите, богините на съдбата, както му е удобно. Даже пръв ги нарича „евмениди“, т.е. „любезните“, някак по криминалскому.
***
Кронос е титан, заедно със своите 11 братя. Накратко, детето на Рея, Зевс, организира бъдещите олимпийски богове, заедно с брат си Хадес, за да се противопоставят на мутренската власт. Според Хезиод, който е нещо като древния Стивън Кинг, Зевс не просто събаря от „трона“ Кронос – той буквално му отрязва топките, ерго, митологично и великолепно кърваво.
***
Древните гърци на “cojones” им викат нещо като старобългарското „чреслата“, но да не ви занимавам.
***
Понеже говорихме за „кроносов комплекс“ – преди зевсовата революция, Кронос поглъща децата си, щот там едно пророчество му казало, че някое от децата му ще го свали от власт. Нататък знаете – Рея му дала да погълне камък (beats me why and how exactly), и така се създали боговете на Олимп etc. Бебето Зевс пък било кърмено от една коза (представяте ли си миризмата), от чийто рог по-късно се изсипал днешният потребителски императив, т.е. колкото повече стоки и изобилие, толкова по-добре.
***
Обаче, в културен смисъл, имаме и „хори“, няма как да не разкажа и за тях. ЕвномИя е богинята на закона и въобще атинското законодателство, ерго Гешев и всички против него трябва да ѝ се кланят заедно; ние обикновено говорим за титанката Темис, т.е. Темида, но тя е богиня на справедливия божествен ред, а не на справедливото съдене в днешен смисъл. Вашата истинска богиня, поне в периклово отношение, е тъкмо Евномия.
***
Другата богиня, на която трябва да се кланяте – от първия до последния борец за реформата в съдебната система – се казва Дике, т.е. Справедливостта. Богиня и на по-късния ни, просвещенски морален закон, че и на обичайното право. Юстиция, на латински.
***
И последната богиня, най-важна за днес: Ейрене, откъдето и името „Ирина“. „Пакс“ при римляните. Богинята на мира.
***
Да ѝ се помолим, точно днес, точно ние. Престанете с бинарния светоглед – хора, хора от плът и кръв умират, буквално, хора досущ като нас и нашите деца. For fuck’s sake, дет би казал колегата Джеръми Бентъм.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
