Президентът наложи вето на Изборния кодекс

Президентът Георги Първанов върна за ново обсъждане в Народното събрание Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 22 декември 2010 г.

Според държавния глава в закона системно се прокарва тенденция за ограничаване на активното и пасивното избирателно право.

В мотивите се посочва, че кодексът съдържа много правни недостатъци, а някои негови норми са откровено отстъпление от постигнатото в последните 20 години, както и от демократичните стандарти за провеждане на избори, установени в Европа.

Президентът оспорва въведеното изискване за уседналост на гласоподавателите - три месеца при изборите за евродепутати и 12 месеца при изборите за общински съветници и кметове, което според него е необосновано.

В мотивите се припомня, че

Венецианската комисия не допуска срокът за уседналост да превишава шест месеца,

като по-дълги срокове могат да бъдат въвеждани само за защита на националните малцинства.

Изискването кандидатите за евродепутати, за общински съветници и кметове да нямат гражданство и на държава, която не е член на ЕС, не намира основание нито в Конституцията, нито в нормите на общностното право и по същество е дискриминационно, като влиза в пряко противоречие с принципа на всеобщото избирателно право, посочва държавният глава.

Той отбелязва, че българската конституция изрично допуска двойно гражданство на лицата. Според държавния глава

сериозно отстъпление от процеса на децентрализация е премахването на прякото избиране на районните кметове в градовете с районно деление,

вместо да се уплътнят и увеличат техните правомощия.

Необосновано от гледна точка на демократичното управление е силното намаляване на броя на населените места, които пряко ще избират своите кметове, смята президентът.

Според него стъпка в посока на отслабване на местното самоуправление е намаляването с 20% на броя на общинските съветници.

С Изборния кодекс се създава единна Централна избирателна комисия за всички видове избори. Приетите разпоредби довеждат до извода, че този орган ще бъде изцяло политизиран, смята президентът.

За изборите за народни представители българите в чужбина няма да могат да отбелязват преференции. Това законодателно решение влиза в разрез с конституционния принцип на равното избирателно право, смята президентът.

Първанов оспорва и разпоредбите, регламентиращи експерименталното гласуване по електронен път на президентските избори през 2011 г. Според него правилата за това гласуване не дават гаранции за спазване на конституционния принцип на тайното гласуване.

Смятам за целесъобразно продължителността на изборния ден да бъде поставена в зависимост от това колко избора се произвеждат в един и същи ден, отбелязва още държавният глава.