Председателят на надзорния съвет на СИБанк Цветелина Бориславова в интервю на сп."Мениджър" за кризата като важен урок по обществени и лични взаимоотношения и за проекта "Инициатива 2020"
- Може ли да се каже, че проектът "Инициатива 2020" е своеобразно продължение на идеите на "Глобална България"? Кое е по-различното?
- Наистина може да се каже, че има приемственост между идеите и дейността на "Глобална България" и тези, свързани с "Инициатива 2020".
Общото е отново желанието да се активизира взаимодействието между държава, гражданско общество и бизнес, както и да се приобщи цялата активна част от българското общество към важните теми за страната ни.
"Глобална България" имаше един основен приоритет - влизането ни в Eвропейския съюз. И всички дейности бяха в тази посока. Сега това е факт. Днес се намираме в условия на напълно нова икономическа и финансова ситуация в света. С "Инициатива 2020" си поставихме задача да потърсим решения, да обсъдим оптимални стратегии, различни сценарии не само за излизане от растящата криза в света, но и с една по-дългосрочна визия.
В какво да инвестира бизнесът, каква е ролята на различните институции, какъв да бъде индивидуалният подход конкретно за България?
Новото в "Инициатива 2020" освен приоритетите е също така различната организация. Тук в центъра на проекта е уебсайтът http://www.2020.bg/, през който се търси много по-широко обществено участие. Слоганът на "Инициатива 2020" е "България открива себе си". Нашата идея е повече българи да участват в намирането на най-добрите решения за страната ни в новата световна ситуация.
Проектът започна с 5 кръгли маси - 4 по групи теми с експерти и последната - за обсъждане на изводите и предложенията с основните политически сили в България. Темите са: "Икономика и финанси", "Енергетика, екология и глобално затопляне", "Образование, наука и информационно общество", "Туризъм, инфраструктура и транспорт".
Публично-частният диалог ще продължи през нашия уебсайт и вярваме, че ще се намерят нови формули за комуникация в полза на обществото. Проектът, освен че е подкрепен от Световната банка, има и силни медийни партньори - "Дарик радио", в. "24 часа", "Капитал", БНТ1, което гарантира както достъпа на информация до всеки гражданин (имам предвид и тези, които не са в интернет), така и по-голяма възможност за обратна връзка. Това е една от основните задачи на организаторите - "Кредо Бонум", фондация "Капитал" и Центъра за либерални стратегии.
- Всичките ви обществено значими проекти са опит за мост между бизнеса и управляващите. Вярвате, че ако бизнесът протегне ръка на политиците, ако експертите и гражданите заработят заедно, ще можем да превърнем страната си в уютен дом. Но защо засега тази мечта си остава нещо непостижимо? Защо българинът страни от национално значими каузи?
- Вярвам в това, наистина. И не само аз. Чрез такива форуми и инициативи все повече българи се срещат, обменят идеи и добавят истинска стойност, полезна за обществото в дългосрочен аспект.
А защо българинът страни от национално значими каузи, е въпрос, който би могъл да се разгледа по-скоро във философски и културно-исторически аспект. Вероятно, ако се вгледаме в нашето древно минало - времето на хан Кубрат, и си спомним съвета, който е дал този мъдър и смел прабългарин на своите синове, ще си припомним колко малко е нужно, за да се справим с всеки проблем - да се обединим в името на по-доброто ни бъдеще. Да потърсим заедно най-верните решения и да ги реализираме, като си помагаме взаимно.
Може би кризата идва точно затова, за да ни даде важен, ключов урок по обществени и лични взаимоотношения.
Светът е на фаза на развитие, в която хората трябва да се преборят с арогантната агресивност в себе си и да се обърнат към производства, технологии и бизнес дейности, водещи към устойчиво развитие, което съхранява природата и създава нов вид обществени взаимоотношения. Трябва да има повече хармония и баланс.
- Определят "Инициатива 2020" като форум за дясна политика. Бихте ли пояснили какво точно означава това?
- "Инициатива 2020" е по-скоро новият експертен консенсус за България. Имаме няколко опорни точки:
Експертност при анализа на ситуацията и намиране на балансирани решения;
Предложение за изработване на съответстващи правила за обществено устройство, нов манталитет;
Активно взаимодействие на държава, бизнес, гражданско общество при формиране и изпълнение на тези правила;
Прозрачност в дейността на публичните органи. Тук главната роля е на възможността за осъществяване на контрол от страна на обществото. Това би преборило корупцията. В тази посока мислим да развиваме проекта в бъдеще;
Устойчивост - отговорни действия на всички с оглед дългосрочно развитие на България като самобитна страна, която е част от европейското семейство и света.
Ако това означава дясна политика, наречете форума такъв. Честно казано, винаги съм мислила, че адекватната политика просто следва постоянно променящите се икономически и социални отношения и предлага вярната рамка за успешно развитие.
- Коя от темите на проекта - "Икономика и финанси", "Глобално затопляне, енергетика и екология", "Образование" и "Туризъм" - предизвика най-голям интерес?
- Мисля, че всички теми са интересни и актуални. Подбрахме ги по групи. Важно е, че по всяка от тях се постигна експертен консенсус и бяха дадени добри решения.
За наша радост се получиха много интересни коментари и предложения и през уебсайта по всички теми. В скоро време ще публикуваме някои от тях в пресата. Вероятно ще има още кръгли маси с участието на хора, включили се с добри идеи през интернет.
- Как се роди слоганът "България открива себе си"? Защо смятате, че сега е подходящият момент за доближаване към себе си?
- Слоганът се роди с вдъхновение. Когато обсъждахме проекта, между нас, организаторите, се създаде атмосфера, заредена с много позитивна енергия, с добро очакване и надежда. И така се получи "България открива себе си". Естествено и спонтанно.
Както всички вече чуха, древният китайски йероглиф за криза означава и изход, решение. В ситуация на криза човек се мобилизира, става по-голям реалист, по-отговорен. И ако има духовната сила - намира най-доброто решение. Българите имаме една мъдра стара приказка - за неволята. И е добре да си я припомним. Решението трябва да си го намерим ние. Да повярваме в себе си.
- Едно от посланията на инициативата е, че проблемите на кризата могат да се превърнат в решения. Кои са най-важните уроци на кризата?
- Уроците на кризата са много. Някои от по-дълбоките може би са духовните. Теми като съзидателно съзнание, взаимодействие, отговорност към социалната среда и природата вече стават важен приоритет и в отношението държава - бизнес, гражданско общество и в програмите за обучение в учебните заведения.
Други уроци са може би тези, свързани с необходимостта от нов тип организация, нови правила на обществени отношения и функциониране. Защо не и нова роля на медиите? Превръщането им в медиатор на доброто, което се случва и може да бъде направено от хората.
- Защо кризата е урок по лидерство?
- Често чета Робин Шарма напоследък и мисля, че той е един от великите учители по лидерство, редом с Уейн Дайър. Имам предвид способността човек да бъде верният лидер на самия себе си. "Човек е добре да живее будно и съзнателно." Едно от важните послания на Шарма е, че колкото и красиво да изглежда външният ти свят, важно е какво постигаш вътре в себе си. Ако вътрешният ти свят е объркан и болен, нищо от това, което ти дава външният свят, няма да ти донесе щастие.
Споделям една мисъл на Алберт Швайцер, която съм виждала формулирана малко по-различно и в книгите на Толстой: "Не знам каква ще бъде съдбата ви, но знам едно - истински щастливи ще бъдат само онези, които са търсили и намерили начин да служат на другите".
Мисля, че това е един добър урок по лидерство, който кризата може да помогне да усвоим.
- На старогръцки "кризис" означава съд. За какво сме осъдени днес?
- Не мисля, че трябва да се гледа с трагизъм на кризата. Да видим грешките с погледа на експерти. Важното е да се търсят нови решения. За България е важно да се преструктурира съответстващо икономиката, защото рязко намалява притокът на капитал в сектори като туризъм, строителство и имоти и финансови услуги, които доскоро бяха двигател на растежа.
Жизненоважно е да се постигне национален консенсус за определяне на приоритетни сектори в българската икономика, които да гонят световни стандарти. До такъв консенсус достигнаха експертите, участвали и в четирите кръгли маси на "Инициатива 2020". За яснота ще дам само един пример.
Вече започва да се работи по темата за разработване на регионални културни политики с цел превръщане на културно-историческото наследство във фактор за развитие.
Тук са налице множество синергии:
Подпомагане на развитието на регионите, което ще разсредоточи население от големите градове;
Поглед на туризма, имащ най-голям дял от БВП, от нов ъгъл;
Съобразяване на образователната система с тези приоритети;
Възможност за усвояване на повече средства от евро фондовете по съществуващи програми за регионално развитие, туризъм, заетост и други;
Нов вид експертно сътрудничество с другите страни от ЕС. И това е само един пример...
- Очаквате ли критични интерпретации на този проект и от коя посока?
- Критични интерпретации винаги има. Хубаво е да се ползва позитивната критика като коректив. А ако целите на критиците са други... дори не искам да коментирам. Енергийното естество на злата умисъл е такова, че най-добре е да я оставиш да се самоунищожи.
- Какво ще се случи с българските банки в близките години?
- Банките в България влязоха в кризата с едно завидно добро състояние в сравнение с много банки в Европа и света. Кризата у нас влиза през икономиката, а не през банковата система. Поради факта, че сме малка и отворена икономика, намаля рязко износът. Банките, освен че вече са по-предпазливи в кредитирането, търсят по-голяма диверсификация на кредитните си портфейли. Разбира се, максимално ще помагат на своите клиенти. Бих казала, че ще пазят и тях от грешни ходове, определяйки по-строги правила за отпускане на кредити.
Всъщност изговори се много по този въпрос и не бих искала да повтарям казаното вече от други колеги. Мисля, че трябва да гледаме напред с увереност, отговорност и амбиция. Може би идва времето за създаването на дружества със специална цел, за изкупуване на активи, стоящи зад токсични кредити в банките, които да се преструктурират, оздравят и препродадат. По този начин ще се изчистят част от портфейлите на банките, ще се подобрят техните резултати и ще се освободят средства за последващо кредитиране. България би могла да се превърне във финансов център на Балканите при една разумна политика на сътрудничество между местните банки и правилно позициониране в условията на криза.
Нека вярваме в себе си и да докажем, че има защо.
ЦВЕТЕЛИНА БОРИСЛАВОВА е председател на надзорния съвет на СИБанк. Тя е почетен консул на Исландия у нас. Завършила е испанска и английска филология и международни икономически отношения. Член е на управителния съвет на "Оксфорд клуб" - САЩ, и председател на сдружение "Глобална България". Основател и председател е на фондация "Кредо Бонум", която работи по много обществено полезни проекти.
