Още по темата

Различия в състава и кчеството на храни от една и съща марка, продавани в търговски вериги в различни държави от ЕС установи ново проучване.

Взети са били общо 106 проби от 53 храни и напитки от една и съща търговска марка. Едната от пробите е взета от търговска верига в България, а от храната от същата марка е взета и втора проба - от същата или подобна верига магазини в друга държава-членка на ЕС, поясни министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.

Ще премахнат ли двойните стандарти за храните в ЕС

Майки установиха: Детските храни тук са по-лоши и скъпи

Тези изследвания са много по-мащабни от предшестващите ги миналото лято и са направени в периода между 21 февруари и 20 април. Сравнявани са продукти, продавани у нас, в Германия, Австрия, Италия и Чехия.

Изследването обхваща - сравнение на етикети и на външни белези; сравнителни изпитвания в лаборатория - по органолептични и физикохимични показатели и съдържание на специфични съставки; сравнение на цените.

Сравнението на етикетите сочи, че при 40 продукта /75,5% от обхванатите продукти/ информацията на етикетите е идентична.

При 13 продукта /24,5% от всички/ има различия в представената информация по отношение на състав и/или хранителната стойност.

Различията в етикетите се отнасят за мляко за малки деца, моцарела, безалкохолни напитки, сладкарски, тестени и шоколадови продукти и зеленчуков бульон.

Чехия е една от страните, които също се оплакват от различни стандарти, но изследването установява, че

имаме по-лоши храни и от чешките,

каза министър Порожанов.

При 20% от идентичните продукти на нашия и на западноевропейския пазар има разлики според съдържането на етикетите, при над 40% - по-високи цени при нас.

Най-обезпокоителен и неприятен е фактът, че това се отнася за мляко за малките деца. Физикохимични разлики има само при един продукт - адаптирано мляко за малки деца. У нас то е с по-високо съдържание на растителни мазнини, но с по-ниско съдържание на макроелементи и витамини.

При сирене моцарела има разлика в цвета и вкуса на продуктите, наличие на шупли в разрезната повърхност и утайка в саламурата на българския аналог. Продуктът от България е с по-ниско нетно количество и по-малко количество сирене в опаковката, за сметка на повече саламура. При бързо замразените багети има по-малко колбас и твърдо сирене в продукта на българския пазар, за сметка на повече чушки, доматено пюре и хлебна база.

Една от пробите на млечен шоколад е показала, че у нас той е с по-ниска масленост и по-ниско съдържание на какао. В млечен шоколад от друга марка е установено по-малко съдържание на лешници в продукта на българския пазар.

При безалкохолните напитки са открити разлики в състава, степента на газираност, вкуса и енергийната стойност. Безалкохолни напитки със съдържание на портокал на една и съща фирма например, е с най-ниско съдържание на плод у нас, както и в Унгария - 5%, докато в Италия то е над два пъти повече - 12%. В половината държави напитката се прави със захар, а в другите, в това число и у нас - със заместител. Има и разлика в газираността.

Ядем ли второ качество храни

Юнкер призна: Има двоен стандарт при храните в ЕС

Данните сочат също така, че

при 31 продукта /58% от обхванатите продукти/ цените в България са с между 0,4 и 64,8% по-ниски от тези в съответната държава-членка на ЕС.

Като цяло цените на шоколад, бисквитени изделия и безалкохолни напитки в България са съществено под тези в останалите държави-членки на ЕС, обхванати от проучването.

Общо 22 продукта /42% от обхванатите продукти/ се предлагат по-скъпо в България,

отколкото в другата държава-членка на ЕС. Впечатление прави драстично по-високата цена за една марка макаронени изделия, която у нас е с 2,5 пъти по-скъпа от аналога й в Италия.

При детските храни пюре от зеленчуци в Германия е с над 40% по-евтино, отколкото в България.

По отношение на цените, сравнено с Германия, на българския пазар значително по-високи са цените на плодов сок, чай и месни продукти. За останалите продукти различията не са толкова съществени.

Сравнението с Австрия сочи преобладаващо по-ниски цени на българския пазар. При останалите три държави не може да се открои ясна тенденция, показва проучването.

"Въпросът за еднаквото качество на продуктите на европейския пазар е тема, поставена няколко пъти на Съвета на министрите и многократно всички страни членки от Централна и Източна Европа настояваме за единна европейска регулация", каза Румен Порожанов.

Не е лесно да се изгради обща регулаторна рамка за качеството на храните,

коментира еврокомисарят по здравеопазване и храни Витенис Андриукайтис след края на неформалното заседание на министрите по здравеопазване на ЕС. Безопасността на храната е гарантирана навсякъде, отбеляза Андриукайтис и допълни, че всички са против вариантите Европа да е на две или повече скорости по отношение на качеството на храната и гражданите трябва да са равнопоставени.

В рамките на обща селскостопанска политика може да бъдат стимулирани производителите, но не е възможно да имаме единен универсален инструмент, посочи той.

Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев е категоричен, че няма да бъде позволено българските граждани да се хранят с по-нискокачествена храна в сравнение с тази в западните държави.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram