В книгите си „Платон в Багдад” и „Аристотел в Оксфорд” историкът Джон Фрийли оборва жилави клишета. Той онагледява голямата роля на арабските философи за по-сетнешното развитие на науката в Европа. И ни убеждава, че Средновековието далеч не е толкова мрачно.
"Ако съм видял по-надалеч, то е, защото съм стоял върху плещите на великани”, пише през 18 век основателят на съвременната физика Исак Нютон. Същите думи произнася 500 години по-рано средновековният философ Бернар от Шартър.
88-годишният професор Джон Фрийли прекосява в книгите си историята на съвременната мисъл и ни показва какво гигантско послание и отговорност носи цитираното изречение. Неговото обобщение накратко гласи: никой не може да спре познанието и просвещението - нито религиозните фанатици, нито самозабравилите се властници.
Приносът на арабските книжовници
Фрийли оспорва една наложила се представа, според която познанието процъфтява през древногръцката античност, но после идва мрачното Средновековие. И едва Ренесансът и Просвещението успяват да разпръснат напластилата се религиозна тъма.
Книгата посочва едно ключово събитие: опожаряването на Александрийската библиотека през 415 година. Тази библиотека е била невероятна съкровищница на знания, трупани близо хиляда години. Литература, наука, история - безценните трудове, съхранявани в Александрия, изчезват безвъзвратно, от тях остават единствено спорадични следи под формата на преписи и цитати, съхранявани главно в манастирите.
Въпреки това обаче познанието не спира своя ход. През уж мрачното Средновековие хиляди умове продължават да развиват натрупаното от елините, като наблягат най-вече на експерименталното познание и точните науки.
Фрийли описва как арабските книжовници са усвоили древногръцкото познание и са го върнали обратно в Европа в хода на арабското господство над Иберийския полуостров. Арабските текстове били превеждани на латински, а манастирските школи ги разпространявали из целия континент. Така Коперник, Галилей и Нютон черпят идеите си от огромното мисловно богатство на античността и на арабската наука.
Без тях едва ли щеше да има Ренесанс и Просвещение
В книгата си „Платон в Багдад” Фрийли разказва увлекателно за бурния научен живот в арабския свят преди около хиляда години. Той проследява пътя на древногръцкото познание, което - покрай търговията - първо достига до Египет, а после намира благодатна почва в такива процъфтяващи градове като Багдад и Самарканд, където се раждат редица открития и новости в областта на геометрията, астрономията, медицината и физиката.
Фрийли признава, че научната мисъл през Средновековието е рожба на античната философия, а нейната пътеводна звезда е Аристотел. Но средновековните изследователи не просто повтарят - те развиват тезите на Аристотел, спорят с тях, дори отчасти ги опровергават.
Особено арабските мислители от 9 век нататък дават невероятен тласък на философията и науките, твърди Фрийли и припомня приноса им в такива области като оптиката и космологията. Без тях Ренесансът и Просвещението в Европа са немислими. И всички онези, които днес смятат, че трябва да пазят Европа от исляма, забравят нещо много просто: тази днешна Европа изобщо нямаше да я има без великите ислямски мислители от Средновековието.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!