Европа жертва на газовата война между Русия и Украйна

Eвропа е косвено засегната от газовия конфликт между Киев и Москва. Русия осигурява 1/4 от потреблението на природен газ в Европа, а Украйна транзитира около 90% от газовия износ за европейските клиенти на Русия.

Старият континент произвежда около 60% от необходимите му количества, но нарастващото потребление го прави все по-зависим от външни източници, твърдят специалисти от газовия сектор.

На природния газ се падат 23,7% от общото потребление на енергия в Европа, на петрола - 44,7%, на електрическата енергия - 19,4%, съобщава Европейската федерация в газовия сектор "Юрогаз".

ЕС (без Кипър и Малта) е потребил 456 млрд. куб. метра природен газ през 2003 г. Около 10% от целия внос е под формата на втечнен природен газ, транспортиран с кораби.

Остатъкът се пренася по газопроводи. "Юрогаз" прогнозира, че потреблението на газ в 25-те страни членки на съюза ще достигне между 525 и 560 млрд. куб. метра през 2010 г. и между 590 и 640 млрд. през 2030 г., докато собственото производство на Европа ще намалее, увеличавайки нейната зависимост.

В същото време Сергей Куприянов, говорителят на руския гигант "Газпром", обвини Украйна, че е пристъпила към непозволено прибиране на газ, предназначен за европейските потребители.

В Украйна е създаден и вече работи оперативен щаб за разрешаване на газовия проблем начело с премиера Юрий Ехануров. Според данни на щаба "Газпром" е намалил транзитните доставки на газ за Европа.

Най-големият вносител на газ в Германия - "Е.ОН Рургаз" обяви, че засега не е засегнат от газовия конфликт между Киев и Москва, но предупреди, че не изключва ограничаване на доставките в бъдеще.

Доставките за Австрия са намалели обаче са намалели с 18%, твърдят от австрийския енергиен концерн "О Ем Ви".

Ръководството на компанията обаче смята, че страната е достатъчно подготвена за такава ситуация. Газовите хранилища в Австрия са пълни и резервите ще стигнат, за да бъдат покрити загубите от намаленото подаване на газ за продължителен период.

Ежегодно Австрия използва 8,6 млрд. куб. м природен газ. 59% от доставките й са от Русия, а останалата част внася от Германия и Норвегия или произвежда сама.

Доставките за Румъния са спаднали още по-сериозно - с 25%, съобщи румънският министър на икономиката Йоан-Кодруц Шереш пред частния телевизионен канал "Реалитатеа ТВ".

Нашите запаси от газ са достатъчни и потреблението няма да бъде засегнато, каза Шереш.

Унгарският внос на природен газ от Русия през Украйна пък е намалял с повече от 40%, съобщи унгарската енергийна компания МОЛ. Компанията обяви, че ще намали с подобен процент транзитните газови доставки за Сърбия и Черна гора и за Босна и Херцеговина.

Газовите доставки от Русия са намалели главно поради спада в налягането в газопровода, който преминава австрийско-унгарската граница, уточни говорителят на МОЛ Шандор Кантор.

Компанията препоръча на големите си клиенти да преминат към потребление на петрол, ако това е възможно.

Икономическият министър на Унгария Янош Кока каза, че, макар и значителен, спадът в газовите доставки няма да доведе до налагането на допълнителни ограничения, освен ако не се влоши времето, което в момента е меко за сезона.

Вносът на природен газ от Русия в Хърватия е намалял с над 30 % и министерството на икономиката заяви, че има достатъчно резерви само за две седмици. Хърватия произвежда около 60% от природния газ, от който се нуждае, а останалата част внася от Русия.

Вносът от Русия в момента е спаднал с 33%. С оглед на сегашните метеорологични условия и на нашите доставки от газ, ние не предвиждаме прекъсване в подаването за домакинствата в следващите 7-15 дни, съобщиха от министерството.

Оттам обаче предупредиха, че продължително намаляване на вноса може да предизвика проблеми, тъй като вероятно е невъзможно да се намерят алтернативни доставчици, а ако се намерят, те със сигурност ще бъдат по-скъпи.

Мощностите за производство на природен газ в Норвегия - най-големия износител в Западна Европа - работят с пълния си капацитет, но страната не може да запълни недостига в Централна Европа, предизвикан от спирането на руските доставки за Украйна, заявиха официални представители и производители.

В момента Норвегия доставя на Германия, Франция, Белгия и Великобритания почти рекордните 270 млн. куб. метра газ на ден. Енергийни представители заявиха, че има възможност за транспортиране на повече газ, тъй като капацитетът на системата е около 280 млн. куб. метра дневно, но по-голямо производство е невъзможно.

Австрийският вицеканцлер Хуберт Горбах заяви, че не е спешно да се прибягва до посредничество на ЕС в газовия конфликт между Русия и Украйна. От вчера Австрия е ротационен председател на ЕС.

Украинските и руските ръководители трябва да се разберат на най-високо равнище за уреждането на този спор. ЕС ще вземе отношение само ако кризата се задълбочи.

Доставките на газ за ЕС в никакъв случай не са застрашени, се казва в изявление на канцеларията на Горбах. Тази сутрин опозицията настоя австрийското правителство на десницата и крайната десница да се намеси в по-голяма степен в газовия конфликт.

Държавният департамент на САЩ също изрази загриженост заради решението на Русия да преустанови доставките си на газ за Украйна.
Съжаляваме за руското решение да бъде прекратена доставката на газ за Украйна, което би могло да окаже влияние върху газовите доставки за други места в Европа, заяви говорителят на Държавния департамент Шон Маккормък.

По думите му такава стъпка създава несигурност в енергийния сектор в региона и повдига сериозни въпроси за използването на енергията за оказване на политически натиск.

Газоподаването за България засега е нормално, страната ни има резерв за три месеца, съобщиха от "Булгаргаз". Трябва обаче да се има предвид, че през почивните дни потреблението е намалено, тъй като не работят някои от големите промишлени потребители, съобщиха от дружеството.

Според представител на компанията, тя е обезпокоена от създалата се ситуация между Русия и Украйна, но се надява проблемът да се разреши бързо, за да няма ограничения, както за страните от Западна Европа, така и за България.

В Закона за енергетиката се предвижда ограничителен режим в случай на необходимост, като ограниченията се налагат последно на потребителите, които нямат алтернативно гориво.