Наполеон Бонапарт и неговите следи в Европа

Д ва века след коронясването му за император Наполеон продължава да предизвиква страсти и спорове от висотата на противоречивата си личност.

Кръвожаден завоевател на една Европа, която е искал само за себе си или войник от Революцията, борещ се срещу монархията, тиранин или реформатор на Франция, която той модернизира, Наполеон безспорно е всичко това едновременно.

Най-противоречиви са чувствата на французите, при които зад срама от пролятата кръв прозира гордостта за другата Наполеонова равносметка - реорганизирането на френската държава.

В момента, в един от парижките музеи протича изложба на имперските съкровища.

Ето и мнението на някои от посетителите: "За него казват или че е бил най-големият касапин на човечеството или че е гений. Той все пак въвежда Гражданския кодекс, не трябва да го забравяме, дал е немалко институции на Франция и аз му се възхищавам в тази му светлина, не като касапин на човечеството."

Той все пак е създал цяла една държава със законите, различните кодекси, извършил е огромна работа, за да формулира постиженията на Революцията, но от друга страна е злоупотребил с властта си.

Може би пък е бил доста по-напредничав европеец в някои отношения, но в други той е бил и голям касапин.

И наистина, сред създаденото от Наполеон могат да бъдат споменати много нововъдения като Банк дьо Франс, Почетния легион, префектите и разбира се, прословутия Граждански кодекс.

"Това е приносът, за който не си даваме сметка - смята Тиери Ленс, председател на фондацията "Наполеон". - Даваме си сметка за Държавния съвет, за всички останали институции, които е създал, но не и за Гражданския кодекс, защото в него се съдържа ежедневието ни - всичко, което засяга организацията на семейството, на договорите, на социалните отношения, на отговорността.

Всичко това датира от времето на Наполеон. Разбира се, всичко това се е адаптирало с развитието на нравите, но днес от около 4000 члена в Гражданския кодекс повече от половината са такива, каквито са били при създаването на кодекса през 1804."

Следите на Наполеон из Европа все още не са напълно заличени, тъй като френските войници прекарват дълго време извън границите си.

Левият или германският бряг на Рейн остава окупиран от Наполеоновите трупи в продължение на 20 години.

Когато те влизат в Кьолн на 6 октомври 1794 г. откриват типичен град от Средновековието, в който половината от жителите са просяци.

Французите се заемат да сложат ред като прекръстват улиците и номерират жилищните сгради, за да могат да се ориентират по-добре.

Именно от това време датира известната марка "Кьолнска вода" или "еau de Cologne" №4711.

Всички къщи в Кьолн били номерирани от 1 до 8000. Съвсем случайно къщата, където се намирала ателие за производство на медикаменти и козметични продукти получила №4711, който бил патентован и се превърнал в световноизвестната козметична марка. Оттогава датират създаването на Гражданския кодекс и на административната система отвъд Рейн, включително и делението на провинции.

Към 1808 г. обаче френският окупационен режим се превръща в система за експлоатация, за да се финансира военната машина.

Фокусирайки към себе си недоволството на интелектуалците и буржоазията, Наполеон допринася до известна степен за обединението на разпокъсаната Германия.

Испания и Великобритания са двете страни, където се храни най-силна омраза към Наполеон. Два века не са стигнали, за да бъде изтрит спомена за една изгладняла страна като Обединеното кралство, заради континенталната блокада наложена от Наполеон в желанието му да завоюва Албиона.

Наполеон си остава враг №1 за британците

и за да се убеди човек в това е достатъчно да се разходи из улиците на Лондон.

Там, имена като Ваграм, Йена, Остерлиц - имената на големите наполеонови битки, са непознати.

Но не и Трафалгар, голямата морска победа на адмирал Нелсън, чийто паметник се издига именно на Трафалгар скуеър.

Само в Лондон има 56 улици кръстени на негово име. Едно време Наполеон, известен с прозвището "корсикански бандит", е бил главен герой на много карикатури на острова.

Една от най-популярните е ботуш, от който се подава орловият нос на Наполеон.

До така изобразяваното джудже е изобразен великан в лицето на ген. Уелингтън, който завинаги отдалечава наполеоновата заплаха.

Уелингтън е и шампион по брой кръстени на неговото име улици в Лондон - 81!

Още Георги Сава Раковски твърди, че император Наполеон Бонапарт е с български произход

Според Раковски от родословието на Наполеон е видно, че прадядо му 23 поколения назад се е казвал Вилхелм Българина (1034-1075), а прадядо му 21 поколения назад е носел името Булгарино фон Сетимо.

Много историци съвременници на Раковски и в по-късен период с насмешка са коментирали твърденията за българската кръв във вените на императора.

Според тях Раковски твърде наивно е тълкувал имената на предшествениците на Наполеон.

Миналият октомври в. "Труд" се опита да докаже българската връзка чрез интервюто с принц Шарл Жером Виктор Наполеон, прапрапраплеменник и най-прекият наследник на френския император.

Мисля, че има българин в семейството на Люсиен, трети брат на Наполеон, призна в интервюто принц Шарл Наполеон.

Самият Шарл е потомък на най-малкия брат на Наполеон Първи и от миналата година живее на Острова на красотата, както е известен остров Корсика.

Шарл Наполеон дължи славата си сред корсиканците не само на роднинството си с легендарния император, но и на факта, че като зам.-кмет на столицата Аячо води битка с корупцията.

На изборите през пролетта на 2003 г. съвременният Наполеон успя да победи бонапартистите, управлявали главния град на острова цели 54 години.

Българската преса веднага се опита да намери някаква прилика между завръщането на един друг монархически потомък в едно друго място на Европа.

Оказа се, че самият Шарл Наполеон много е слушал за Симеон Сакскобургготски, но никога не го е виждал и не го познава.