8% от българите емигрирали за последните 10 години

Младите хора от бедните страни в ЕС напускат масово родината си в търсене на по-добър живот, а най-яркият пример в това отношение е България, пише в Еconomonitor.com икономистът Едуард Хю под заглавие "Недостигът на българи в България".

Според изследване от 2011 г.,

582 хил. българи са напуснали родината си за последните 10 г.

За страна с население 7,3 млн. души това е твърде много. От 1985 г. досега България е изгубила 1,5 млн. от своето население - рекорд не само за страна от ЕС, но и забележително "постижение" в глобален мащаб.

През 1985 г. българите са били почти 9 млн. души. Сега те са малко над 7 млн. Налице е и друга тревожна тенденция:

населението на страната стремително застарява

През 2001 г. българите над 65 г. са били 16,8%. Десет години по-късно те вече са 18,9%. Броят на хората на средна възраст също се увеличава.

Основната дестинация на българските имигранти е Испания, като поелите да си търсят късмета към Иберийския полуостров стават все повече и повече. Само през 2010 г. Испания е приела 10 400 български имигранти - с 9% повече от 2009 г.

Сред българските имигранти в Испания е и налице същински престъпен бум. По данни на испанските власти, през 2009 г. 5200 от имигрантите от България са си имали неприятности със закона. През 2010 г. броят им е вече 7600, или с 52% повече.

Според Хю прогнозите за икономическия ръст на правителството и на международни институции са прекалено оптимистични: МВФ очаква българската икономика да регистрира

растеж от 1,4% за 2013 г. и между 3 и 4% за 2014 г.

С оглед на отрицателната демографска статистика обаче, процентите изглеждат доста нереалистични, заключава авторът.

Кой ли израз би използвала Кристин Лагард (председателят на МВФ - б. ред.) за това , пита се той. Вероятно "пожелателно мислене", смята икономистът.

Непосредственият повод за това бяха протестите срещу високите цени на тока и дейността на чешкото дружество ЧЕЗ в България.

Естествено цените на енергията не са единствения проблем.

Населението е уморено от мерките за икономии,

стандартът на живот не се покачва - за разлика от безработицата. Един от признаците за това бе, че българското правителство се раздели по-рано с финансовия си министър Симеон Дянков, виждан като олицетворение на политиката за икономии.

Тази стъпка не е трудна за обяснение, имайки предвид наближаващите избори, пише експертът.

Дългът на България е под 14% от нейния БВП - невероятно нисък, така че има място за гъвкавост. Освен ако не е популистка гъвкавост.

Въпросът обаче е, че дори и да харчиш повече тази година, или даже тази и следващата, това няма да ти помогне да се справиш с истинския проблем - проблем, който не може да бъде решен, докато отговорните за икономическите политики институции дори не са го забелязали.

А отричането му не помага.