Писмо в бутилка, изхвърлено на брега на река Дунав, между Стълпище и Пиргово, е намерил русенецът Пламен Стефанов. Необичайната находка била на брега точно пред малкото бунгало, където Пламен и брат му ходели да ловят риба, предаде кореспондентът на БГНЕС от Русе.
"Пръв брат ми забеляза бутилката, в която видяхме, че има някаква хартийка, навита на руло. Отворихме я и видяхме, че е писмо от Анатолий Петров от Ловеч, написано на няколко езика и с координати за връзка.
Текстът му беше, че е пуснато на 10 май 2005 година в река Осъм край град Ловеч и авторът моли да му се съобщи кога и къде е намерено", разказва 41-годишният русенец Пламен Стефанов.
"Тъй като аз обичам да пиша писма и винаги отговарям, когато ми пишат, реших да отговоря и в този случай", добавя Пламен.
Той бил доста изненадан, че бутилката е била пусната по река Осъм и предполага, че високото ниво на Дунава отпреди време е изхвърлило необикновената пратка на брега.
Изненадата му била още по-приятна, когато получил ново писмо от Анатолий Петров –
по "обикновената" поща, с което ловчанлията му благодари за отговора и разказва повече за себе си. Петров обяснява на новия си русенски познат, че писмото било предназначено за някой румънец, молдовец или руснак. "Навярно и сега някои от пуснатите от мен бутилки плуват в Черно море", пише Анатолий Петров.
Русенецът признава, че лично той не би направил подобен експеримент – да прати писмо в бутилка. "Добре е то да бъде написано на няколко чужди езика, а аз не владея толкова много", казва Пламен Стефанов.
Самият Анатолий Петров е изпратил по вода над 50 бутилки и е получил 3 отговора. Макар да не се чувства като корабокрушенец, на писателя му хрумнала точно тази идея да търси приятели по света.
"Най-малкото е странно и колоритно
да търсиш приятели чрез писма в бутилки в епохата на "Фейсбук" и "Туитър",
разказва в писмото си подателят на Нептуновата поща.
Анатолий Петров все още пише на машина и избягва компютрите. Посланията в бутилките са на български, руски, немски и румънски език.
Текстът сочи къде, кога и от кого е хвърлена бутилката. Отговори е получавал от турските градове Трабзон и Измир.
Писателят обикновено взема винени бутилки, запечатва ги много фино с тапа и лепило и ги хвърля по течението. "Осъм не е пълноводна река, но водата носи. Понякога бави, но после всичко отнася", казва още Анатолий Петров в писмата си.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!