91% искат млечни продукти по стандарт

Ц�и �и 91% от българите одобряват предложението да бъде възстановен Българският държавен стандарт (БДС) за киселото мляко, сиренето и кашкавала.

Това показват резултатите на НЦИОМ от национално представително проучване на общественото мнение, проведено в края на май сред 1000 пълнолетни българи.

Предложението, представено от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов, предвижда млечните продукти, които отговарят на БДС, да бъдат специално обозначени и с гарантирано съдържание.

Като цяло ползата от БДС не се поставя под въпрос, а основните опасения на част от потребителите са единствено за достъпността им като цена.

Обществената чувствителност към темата е доста висока, доколкото киселото мляко, сиренето и кашкавала са сред най-предпочитаните храни на българската трапеза, особено за децата, болните и възрастните.

В края на май 2010 г. 86 на сто от анкетираните изразяват готовност да купуват млечни продукти, отговарящи на БДС. В техните намерения обаче НЦИОМ отчита известни нюанси.

39% твърдят, че биха купували такива стоки независимо от цената им. Най-често това са хора с висше образование, жители на столицата, в активна трудова възраст между 30 и 49 години и с жизнен стандарт над средния.

47% от интервюираните биха се съобразили с цената на млечните продукти по БДС, но биха ги купували по-рядко. Това се отнася за респонденти в пенсионна и предпенсионна възраст, с ниско образование, жители на малки населени места и с нисък стандарт.

Според НЦИОМ по някои косвени индикатори може да се съди, че освен материалните възможности, за поведението на анкетираните имат значение и грижата за собственото и на близките им здраве, особено на децата и подрастващите.

Днес Министерският съвет (МС) взе решение за създаване на

Българска агенция по безопасност на храните и Център за оценка на риска

Структурите ще бъдат на административно подчинение на Министерството на земеделието и храните. Агенцията ще бъде със статут на държавна, а ръководството й ще се назначава от МС.

Тя ще осъществява координиран контрол за съответствие с изискванията на европейското право и българското законодателство по цялата хранителна верига - първични продукти, храни, фуражи, здравеопазване на животните, хуманно отношение, странични животински продукти, здраве на растенията.

Агенцията ще изпълнява дейности, които досега се извършваха от четири ведомства: Националната ветеринарномедицинска служба, Националната служба за растителна защита, Националната служба по службите и фуражите и Отделът по безопасност на храните към РИОСВ.

По този начин броят на служителите, занимаващи се с тази дейност досега, ще бъде редуциран с над 400 души.

"Мозъчният тръст" на Центъра за оценка на риска, както се изрази земеделският министър, ще се състои от 30 души, които ще работят с Европейската агенция по безопасност на храните (ЕВСА).

Българската структура за оценка на риска ще има 10 панела и пет звена, еквивалентни на структурата на европейската агенция.