Руското разузнаване вече не е това, което беше

Макар че името на Владимир Путин не фигурираше в списъка на пострадалите при двойния бомбен атентат в московското метро (40 убити, стотици ранени) на 29 март, руският премиер все пак попадна в броя на страничните жертви.

"Терористите смъртници разрушиха с един удар два мита, - смята аналитикът Николай Петров от центъра "Карнеги". - Вече за всички е очевидно, че така нареченото стабилизиране на Кавказ, представяно като личен успех на Путин, не отговаря на действителността".

Точно терористи от Дагестан, съседна на Чечения севернокавказка република, задействаха бомбите в центъра на руската столица, в метрото и на няколко метра от централата на Федералната служба за сигурност (ФСС).

Тази констатация повдига въпрос за 1000 рубли:

съответства ли приемникът на КГБ на легендарното му минало?

Дали службата, в която бившият полковник Путин е направил голяма част от кариерата си, просто не е могла да се справи с обстоятелствата.

Според Вячеслав Измайлов, главен редактор на в. "Новая газета" и бивш армейски офицер, отговорът е прост: "ФСС в момента е неспособна да проникне в терористичните мрежи, за да унищожи източниците на евентуални атентати."

За да се разбере как бившата ЧК на Дзержински, станала НКВД на Берия, а по-късно КГБ на Андропов, падна от пиедестала си, трябва да се върнем 20 години назад.

"В началото на 90-те години след разпадането на СССР,

ФСС пострада от огромно изтичане на кадри, -

разказва о.р. полковник Генадий Гудков, дългогодишен служител в разузнаването и настоящ депутат от партията "Справедлива Русия". - Надушвайки мириса на парите, най-добрите кадри, главно офицерите от средните звена, напуснаха ФСС, за да правят кариера в частния сектор, работейки за кланове, които контролират най-големите петролни и газови предприятия".

Всичко това незабавно се отрази негативно на качеството на разузнаването. По онова време Николай Петров работи за правителството. В това свое качество той има достъп до някои поверителни аналитични доклада на ФСС, чиято посредственост го стъписва.

"Да разказват за това кой с кого спи, те бяха просто майстори.

Но що се отнася до сериозните анализи..."

В този контекст, когато икономическата и социалната криза разпалва и без това вкоренените в руското общество античеченски ксенофобски настроения, Кремъл решава да води безпощадна война срещу кавказките сепаратисти.

Последваха два въоръжени конфликта в Чечения (1994-1996 и 1999-2001 г.) и редица останали практически незабелязани военни операции в съседните републики Дагестан, Ингушетия, Кабардино-Балкария.

"Безконтролната жестокост, арестите, придружени с мъчения,

загадъчните изчезвания - всичко това предизвика сред местните жители чувство за несправедливост и ги тласна към лагера на противниците на Москва", резюмира журналистката Ирина Гордиенко, която добре познава района.

От средата на 90-те години привържениците на слепите репресии престанаха да слушат експертите по региона.

В хода на редките форуми, на които е канен да изложи предложенията си, Андрей Солдатов, експерт по разузнаването и главен редактор на сайта Agentura.ru, говори за необходимостта от консултации между Кремъл и тесния кръг кавказка интелигенция. Подобни срещи биха могли да помогнат на правителството да разшири познанията си за местното общество, смята Солдатов.

"Те ме изслушваха вежливо, но не обръщаха никакво внимание на думите ми.

Аз също им говорех, че ФСС трябва да последва примера на МИ 5 (британското контраразузнаване) , което има споразумение с "Гугъл" за следене на ислямистки сайтове. Вместо това висшите офицери изискаха закриването на тези сайтове". Но това означава, че правителството се лишава от ценен източник на информация.

Поверявайки решаването на "чеченския проблем" на кръвожадния Рамзан Кадиров, президент на Чечения от 2007 г., Владимир Путин несъмнено се е надявал на някакво чудо. Русия, тъкмо напротив, се озова в задънена улица. Станал господар на Чечения, Кадиров придоби влияние в съседните републики и продължава да укрепва позициите си. Дотолкова, че се промени самото съотношение на силите.

Оттук нататък в Кавказ Путин зависи от Кадиров.

Чечения сега е практически независима от руските федерални власти,

защото Кадиров не отговаря пред никого. Освен това чеченските тайни служби, чиято ефикасност е безспорна, са подчинени на Кадиров: техните агенти могат да действат свободно в Москва, Виена и дори в Обединените арабски емирства, и вече доказаха своето майсторство в унищожаването на враговете и "предателите".

"За да се върне контролът над положението, трябва да се реформират специалните служби, както и военната доктрина", предлага бившият генерал от КГБ Алексей Кандауров, който понастоящем е в опозиция.

В приетата през февруари доктрина продължава да се настоява, че

НАТО и Съединените щати представляват "основната заплаха за сигурността" на Русия,

добавя той.

"Нашата страна, напротив, трябва да засили сътрудничеството със Запада, за да се противопостави на потенциалните заплахи от Юга и от Азия, - продължава Кандауров, имайки предвид Иран и Афганистан. - Поради същите причини ние трябва по-тясно да сътрудничим с разузнавателните служби на централноазиатските страни, които някога влизаха в съветската империя и някои от които са преобладаващо мюсюлмански."

Вместо това Николай Петрушев, директор на ФСС до 2008 г., а сега секретар на руския Съвет за сигурност, побърза да заяви за възможна "грузинска следа" след двойния атентат от 29 март. Целта му е твърде прозрачна: да се навреди на имиджа на Грузия, чийто президент Михаил Саакашвили е заклет враг на Владимир Путин.

Пред такива дръзки слова експертите по Кавказ и специалистите по разузнаването от всякакъв род предпочетоха да запазят учтиво мълчание.