Валутният борд ни спаси, но на каква цена

Б ългария, която през сегашните времена на икономическа криза проявява воля да запази валутния си борд, обвързвайки националната валута с еврото при фиксиран курс, е изправена пред риска да намали конкурентоспособността си, пише Диана Симеонова от АФП в материал, посветен на българската икономика.

Бордът беше въведен през юли 1997 г. под натиска на Международния валутен фонд (МВФ) след тежката финансова криза 1996 - 1997 г., която започна с фалита на 14 банки, инфлация от 311% и обезценяване на лева с 600%.

Именно тази система позволи на страната бързо да се стабилизира, припомня Симеонова.

Каквито и икономически корекции да настъпят, дори да има фалирали предприятия, всичко това ще стане при валутен борд и фиксиран курс на лева, отбелязва шефът на БНБ Иван Искров.

Разбира се, тези 12 години на строги ограничения не позволиха да бъде повишено жизненото равнище на българите, които продължават да бъдат най-бедните от 27-те държави членки на ЕС.

За сметка на това обаче макроикономическите показатели остават стабилни през тези години с бюджетен излишък от 3% и резерви на централната банка от 12,7 млрд. евро в края на 2008 г., допълва авторката.

Миналата година България достигна икономически растеж от 6%, а дългът е едва 16% от брутния вътрешен продукт (БВП), отбелязва премиерът Сергей Станишев.

Все пак външният брутен дълг възлиза на 37 млрд. евро или 108% от БВП заради високия частен дълг, отбелязва анализаторът Любомир Христов.

Ахилесовата пета на българската икономика продължава да бъде дефицитът по текущите сметки, който беше 24,3% от БВП в края на 2008 г. без перспектива да намалее.

Световната криза лишава България от "евтин" капитал под формата на чуждестранни инвестиции, сред които и на българите емигранти. А банките, най-вече филиали на големи банки от Западна Европа, вече не могат да разчитат на манната на своите компании майки, самите те изпаднали в затруднения.

Според Любомир Христов, цитиран от АФП, запазването на валутния борд ще доведе до "години на анемичен растеж и ниски приходи".

Ако положението се изостри, то "централната банка ще трябва да покрие дефицита в платежния си баланс с валутните резерви", а това пък ще доведе до намаляване на парите в обращение, обяснява Христов.

С наближаването на парламентарните избори през юли правителството обеща да увеличи заплатите (средната заплата в момента е 250 евро) и пенсиите (средната месечна пенсия е 130 евро).

Управляващите се ангажираха да бъдат увеличени и разходите за здравеопазване и образование. Предвиждат се и 6 млрд. лева за финансиране на инфраструктурни дейности, които могат да подкрепят икономиката.

Харченето на пари, без да се знае за какво ще послужат е най-лошото нещо, което може да се случи, коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика.