Ограниченията за придвижване на българи и румънци в Швейцария

Б ез ясен резултат продължават преговорите между представители на Европейския съюз и Швейцария за свободата и ограниченията при придвижване на българи и румънци в алпийската държава.

Берн и Брюксел продължават да спорят за свободното придвижване на българи и румънци, съобщават днес редица швейцарски онлайн и печатни издания като "Нойе Цюрхер Цайтунг", "Тагблат" и "Нахрихтен".

По отношение на свободата на придвижване Швейцария изисква удължаване на преходния период и след 2017 г. ЕС отхвърля това предложение, като аргументира с необходимостта от равнопоставеност със страните, присъединили се към ЕС през пролетта на 2004 г.

"Тагблат" цитира ръководителя на швейцарската делегация на преговорите с Брюксел Дитер Гросен, зам.-председател на Швейцарската федерална служба за миграция, който се аргументира с актуалното развитие в Италия, където правителството прие указ, улесняващ експулсиранията.

Указът бе приет в следствие на смъртоносното нападение срещу италианка миналата седмица, за което е заподозрян румънски имигрант от ромски произход.

В публикация по същата тема "Нойе Цюрхер Цайтунг" пише, че по всяка вероятност Берн ще свика референдум против свободното придвижване на българи и румънци в Швейцария.

Както каза Дитер Гросен, цитиран от българската редакция на радио "Дойче веле", необходимо е затягането на контрола по южната граница на Италия, тъй като от пет дни насам се констатира повишено нелегално преминаване от страна на румънски граждани, по-голямата част от които са роми.

Това явление, както и фактът, че в първото полугодие на 2007 г. най-голямата група хора, поискали убежище в Швейцария, са румънци, ще се отрази на предстоящата кампания по утвърждаването на новите правила, макар те да засягат само легалната миграция на пазара на труда.

"Няма да е лесно да се пропагандира установяването на свобода за придвижване с една страна, от която идват толкова много кандидати за убежище и нелегални имигранти", каза Дитер Гросен.

Преговарящите делегации са на единно мнение по отношение на контингентите, които Берн ще отпусне за 7-годишния преходен период за хората от двете балкански държави, търсещи работа.

Остават, обаче, различията за началото на този 7-годишен преходен период, както и въпросът в продължение на колко време ще е в действие допълнителната предпазна клауза, която дава възможност на Швейцария отново да въвежда квоти на пазара на труда и след изтичането на преходния период.

Комисията настоява преходният период да е в сила до 2014 г., т.е. седем години след приемането на България и Румъния в Европейския съюз. Оттам нататък в продължение на три години да важи предпазната клауза.

Но Швейцария предпочита тя да е в сила за по-дълго време и да зависи от началото на преходния период.

При досегашните споразумения за свобода на придвижването със старите 15 държави-членки на Европейския съюз преходният период бе с 5-годишен срок, а предпазната клауза ? за още 7 години.

При разширяването през 2004 г. сроковете бяха съответно 7 и 3 години. Но намерението на Берн е да се въведе сега обща продължителност от 12 години - 7-годишен преходен период и 5 години предпазна клауза , а началото на преходния период да е от деня на подписването на съответното споразумение.

Въпреки тези съществуващи различия Гросен изрази увереността си, че Берн и Брюксел ще се споразумеят в най-скоро време.

Ако това стане до 6 месеца, се увеличава шансът за провеждането на референдум през пролетта на 2009 г. Гросен подчерта, че Берн предвижда да организира две всенародни допитвания: както срещу разширяването на свободата на придвижване за България и Румъния, така и срещу обновяването на цялото споразумение.

Според Гросен съществува възможността двете допитвания да се проведат едновременно, но решението за това все още не е взето.