Оценките на въглеродния отпечатък при отглеждането на потомство сочат, че в бъдеще зеленият избор на семействата би бил те да се ограничават до две деца.
Всяко новородено е бъдещ консуматор, пътник на дълги разстояния, шофьор на кола, родител на свой ред, пише в един от блоговете си в. "Гардиън".
В света и без това вече живеят 6,8 млрд. души, които до 2050 г. се очаква да достигнат до 9 млрд., обосновават се учените и задават логичния въпрос: Как CO2 емисиите в света да намалеят наполовина или повече, ако човечеството продължава да се множи с подобни темпове?
За природозащитниците семейното планиране често е тема табу, но напоследък мнозина започват да се убеждават, че ограничаването на прираста на световното население ще бъде ключова част от борбата с климатичните промени.
Организацията Optimum Population Trust (optimumpopulation.org) на популярния британски автор и водещ на научнопопулярни филми сър Дейвид Атенбъроу например поведе кампания "Спрете до две" (Stop At Two), насочена към младите семейства.
Намаляването на раждаемостта не е желателно по редица причини. Нито една държава не иска да се окаже със застаряващо население и недостатъчно работна ръка, която да го носи на гърба си, - както е например в Китай или Япония.
Ръстът на населението се очаква да е най-голям в развиващия се свят, но влиянието на всеки нов индивид там върху околната среда и климата е по-малко, отколкото в развитите страни, тъй като емисиите на глава от населението са по-ниски.
Имат ли количествено измерение емисиите, които отделя всяко ново дете?
Статистици от Държавния университет в Орегон са изчислили именно това. Пол Мъртау и Майкъл Шлакс изчисляват, че всяко новородено в САЩ добавя 9441 т към въглеродния отпечатък на всеки от родителите си. За сравнение, тази цифра е 1384 т в Китай и едва 56 т в Бангладеш.
Двамата учени, чието изследване е публикувано в журнала Global Environmental Change, изхождат от предпоставката, че човек носи отговорност за емисиите CO2 на наследниците си, в зависимост от степента на свързаността си с тях. Родителите си разпределят половината от емисиите на техните потомци, 1/4 се пада на бабата и дядото и т.н.
Според Мъртау и Шлакс малцина осъзнават важността на експоненциалния растеж на населението. Тъй като създаването на потомство обаче е изконно човешко право, те имат и своите критици.
Двамата учени обаче твърдят, че не пропагандират евгеника (система, при която хората се размножават под строг контрол, подобно на домашните животни), а просто искат да осветлят хората за последиците от репродуктивната им дейност.
