Б ългария става царство и пълноправен участник в международните отношения, князът вече се титулува цар. Впрочем, красивата изящна царска корона на Фердинанд била изработена в Мюнхен месец преди декларацията във Велико Търново.
Манифест на Княз Фердинанд за обявяване на държавната независимост на България:
По волята на незабвения Цар Освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество Ромънския Крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, некогаж тъй велика и славна.
Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на О' Бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.
Фактически независима, държавата ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България, свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и оякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярваме, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският народ!
Различни изследователи на историята по различен начин през годините са анализирали и оценявали акта от 22 септември.
По време на комунистическия режим събитието дори не се е споменавало в някои учебници по история.
Ето мнението на четирима професори от Софийския университет "Св. Климент Охридски" днес, 100 години след знаменитото събитие:
Проф. Андрей Пантев:
"С обявяването на Независимостта България окончателно свали фесовете, повече духовните, отколкото политическите и финансовите. Българската Независимост отхвърля правно регламентираната зависимост на България от Турция, при която освен плащането на данъци, България трябва да получи одобрението на Високата порта за избор на княз, сключване на митнически спогодби. Тази "унизителна схватка на зависимост" е преодоляна не чрез оръжие, както правят останалите балкански държави, а чрез дипломация. Резултатът от това е, че българите вече държат "ключа от собствения си дом в собствения си джоб".
"Нямаше драма от национална катастрофа, но имаше опасност от война", каза Пантев, като допълни, че България вече е различна от това, за първоначално е била възприемана ? продукт на чужди политически сили. В Независимостта няма романтика и поетика, както при Съединението. Ако Съединението е станало по най-благороден начин, то за Независимостта може да се каже, че е осъществена по "начин, най-цивилизован". (из изявление при представянето на книга на проф. Георги Марков)
Проф. Георги Марков:
Изключителна е ролята на политическия елит. В рядко срещано съчетание на възгледи Народното събрание, монархът и опозицията са се обединили за провъзгласяване Независимостта на България. По големите въпроси от национално значение трябва да има обединение и на политическите сили, и на общественото мнение.
Независимостта ни дава самочувствие като българи и това е събитието, което след Съединението постигаме с национално единство, въпреки волята на Великите сили. Това е примерът - защото когато в една нация има единство ? тя успява. Това е заветът на тогавашните държавници, а именно да бъдем единни, поне в националните интереси.
... Не бива да вдигаме ръце и да твърдим, че всичко зависи от другите велики държави. България е в сърцето и е стратегическият ключ на Балканите. Ние затова сме в НАТО и ЕС. Ние икономически не блестим, нито имаме нефт, нито имаме кой знае какви природни богатства, но имаме геостратегическа цена. Този факт, както преди 100 години, трябва и днес да бъде добре използван, както и не постоянно да казваме "Да", защото ако кажем и "Не" цената ни ще нарасне." (из изказване на научна конференция за 100-годишнината)
Проф. Никола Георгиев:
"Обявяването на независимостта безспорно е събитие. Но още докато е ставало, е било ясно, че то е жалко събитие. Обяснението защо е така е дълго. И международното положение, и действията на Австро-Унгария, и прочее. Още тогава вътре в България има голямо противодействие срещу него. Княз Фердинанд става цар. Прозорливи хора са виждали, че това е началото на неговото единовластие, а още по-прозорливи хора са виждали, че това е началото на катастрофи за България. И тези две катастрофи настъпват. И царят, Фердинанд, позорно бяга от България. Тези неща са известни на интелигентни хора, и не само на тях. Те биха затруднили разумните държавници.
Независимостта е дело на европейската дипломация, както обикновено става с България. Единственото действие в България, което е било неподкрепено от европейската дипломация и дори му е пречено, е Съединението през 1885 г." (из интервю във в. "Сега")
Проф. Ивайло Дичев:
"Независимост" е идеална категория, противопоставена на "зависимост" - всички реални страни се намират някъде по средата. Най-независимата страна в момента, САЩ, зависи за своята икономика от комунистически Китай, който изкупува външния й дълг.
Българската независимост има важни символични измерения, но какво реално се е случило? Ами прехвърлят се плащанията от Турция към Русия, България става зависима от Русия. Тъкмо в началото на века, преди въпросната независимост, е най-големият разцвет на българската икономика. Защо ли?
Независимостта трае четири години, след което войни, катастрофа... В много по-тежка зависимост влиза България след 1919 г. със заемите, с репарациите. После идва Тристранният пакт, после Съветският съюз.
Независими за кратко бяхме в началото на 90-те, предполагам, никой не иска да се върне към този период, който свърши с влизането в НАТО и ЕС.
Аз лично бих предпочел да говорим за свободно избрана зависимост (и да се гордеем, когато успеем да я постигнем!). Обвързване, което си избрал в собствен интерес; другото е ритуалистика. Гордите понятия на ХІХ век днес почват да стават не просто неадекватни, но и опасни. Навлизаме в свят на все по-дълбоки взаимни обвързаности. (из интервю във в. "Култура" в. "Култура)
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!