Н а 95-годишна възраст днес почина известният юрист проф. Живко Сталев, посветил близо 70 години на правната практика и правната наука.
Той е дългогодишен професор в Юридическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски", където преподава граждански процес, търговско и държавно право. Автор е на над 500 монографии, студии, учебни помагала.
През 1990 г. бе председател на Централната избирателна комисия, която организира първите у нас след демократичните промени многопартийни избори за Велико Народно събрание.
От 1997 г. до 2000 г. е председател на Конституционния съд. Оттегля се сам шест години преди да му е изтекъл мандатът, заради напредналата си възраст.
Бил е директор на Правния институт при БАН, дългогодишен председател на Арбитражния съд при БТПП.
Владее шест езика. Съпругата му е преподавала английски, сам е научил немски и сърбохърватски, а френски, руски и италиански знае от гимназията.
Два пъти е носител на орден "Стара планина".
В. "Стандарт" го нарича "духовният баща на поколения български юристи".
Живко Сталев винаги е подчертавал, че няма по-опасно зло за едно общество от корумпиран съдия. Защото съдията трябва да е безпристрастен, а корумпираният предварително е продал безпристрастието си, казваше той.
Роден е в Асеновград, родителите му са учители. Баща му Стоян е бил четник в Илинденско-Преображенското въстание, а самият професор е участник в първата фаза на Отечествената война. Завършил е и Школа за запасни офицери.
Първоначално учи медицина, но се отказва и се прехвърля да учи право.
Професорът никога не е членувал в партии. Смята се за щастлив човек, защото цял живот е правил това, което му е хоби.
Едно от лошите неща на дълголетието е, че оставяш сам, вдовец, без старите приятели, споделя приживе Живко Сталев.
