И все пак, ако Юшченко и Тимошенко поне бяха успели да създадат сплотен екип, можеха да запазят част от движещата сила, дошла от улиците на Киев.
Вместо това те разпиляха силите си в непристойни борби, много от които за контрола над ключови и доходоносни стопански отрасли, за отношенията с Русия и за това как да се справят с увеличаващите се цени на енергията.
Дори ако не целяха лично облагодетелстване, оставиха впечатление, че
действат разнопосочно.
Както каза един недоволен реформатор: "При предишния режим поне човек знаеше кого да подкупи".
Допитване през август показа, че делът на украинците, очакващи нещата да се подобрят при управлението на Юшченко, е паднал до 37%, от 52 през април. Тенденцията е да продължи да пада.
Когато обяви, че уволнява правителството и назначава доверения си политически сътрудник Юрий Ехануров за премиер, Юшченко подчерта, че основната му цел е да гарантира стабилност.
Но това не е към което украинците се стремяха, когато излязоха по улиците, за да се отърват от бившия си президент Леонид Кучма.
Те искаха промяна и ако Юшченко иска да запази част от този дух, трябва да убеди скептичното украинско общество и много предпазливия Запад, че не само вярва в демокрацията, свободния пазар и правовата държава, но и че е способен да води Украйна в тази посока.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!