Проучване: Расистките нагласи в Европа се засилват

Засилване на расистки нагласи като антисемитизъм, антиислямизъм и ксенофобия се наблюдава в Западна Европа, сочи проучване, представено от проф. Дарио Падован - преподавател в университета в Торино, Италия.

Резултатите от изследването, обхванало 1528 души, интервюирани по телефона, бяха представени на Международен форум за европейските измерения на етническия диалог между еврейската и мюсюлманската общности, организиран от Центъра за сравнителни изследвания в София.

В западноевропейското общество се очертават основно три вълни на расистки настроения - в началото срещу евреите, втората вълна са антиислямските настроения, а последната трета вълна на расизъм е насочена срещу циганите, посочи Падован.

По думите му расистките нагласи и прояви отразяват опасенията и страховете на обществото.

Расизмът е свързан не само с гражданското общество, а също и с междуличностните отношения, понякога той е проява, продиктувана от съображения за социална кохезия, смята Падован.

Около 50% от участвалите в проучването, показват нагласи на враждебност спрямо евреите, негативизмът спрямо мюсюлманите е около 80%.

Предразсъдъците спрямо евреите се обяснява от една страна със затворения характер на еврейската общност, другият мотив е внушението за конспирация - тайните заговори на евреите спрямо външния свят, посочи експертът.

Третият стереотип е възприемането на самите евреи като жертва, в исторически план това е свързано с катастрофалните събития, на които е бил подложен този народ, отбеляза Падован.

Според изследването новите антисемитски настроения произтичат от неодобрението на военния конфликт в ивицата Газа и политиката на Израел спрямо Палестина.

С неодобрение се възприемат и действията от страна на Палестина, обясни специалистът.

В голямата си част расистките настроения не са насочени към конкретен субект и се дължат на вътрешни проблеми, липсата на сигурност, опасения и страхове.

Около 80% от интервюираните показват систематичен всеобщ расизъм или безразборна дискриминация.

Наблюдават се все по-големи форми на расизъм в западното общество, дължащи се на несигурността в бъдещето, недоверието сред обществото по отношение на социалното развитие - хората имат усещането, че вместо да се придвижват нагоре по социалната стълбица, слизат надолу, на следващо място са авторитарността, национализма и цинизма.

Разширяването на ЕС на Изток и засилващият се приток на емигранти към Европа води до все по-рязко изразена мултирелигиозна общност в Европа, каза Ибрахим Османи от Асоциацията за изследвания и обучение в Торино.

Бившият президент Жельо Желев открои българският народ като толерантен и посочи интересен факт, който по думите му говори ясно за толерантността и търпимостта на българина.

При първото Велико Народно събрание след Освобождението от османско владичество, въпреки кланетата две години по-рано по време на Априлското въстание, за Учредителното събрание българите поканват петима турски депутати, двама от тях представляват турското малцинство тогава, а другите са избрани на общо основание, припомни Желев.

Тази толерантност е не само на държавно ниво, но и между обикновените хора, пример за това е добросъседството и взаимната помощ между българи и турци, отбеляза той.

Желев припомни и факта, че през Втората световна война България е единствената страна, която спасява всичките си евреи - общо 50 000 души.

Според Желев в началото българското обществено мнение не е реагирало адекватно на възродителния процес поради дезинформация или липса на такава, но през 1988-1989 г. създадените граждански движения от екологичен правозащитен и синдикален тип надигат глас.

Според председателя на Комисията за защита от дискриминация Кемал Еюп при създаването на комисията през 2005 г. водещ признак на дискриминация у нас е бил етническия.

Сега този признак заема 7-8% от всички постъпили в комисията сигнали. Еюп отчете, че дискриминация по признак вяра и религия заема 1% от всички сигнали.

В България може би най-голяма е толерантността между различните религии, смята той. Според него атеизмът по време на тоталитарното управление по-трудно е пробил сред малцинствените общности, тъй като вярата и религията е била тяхна естествена защитна реакция.