2

Ф илмовият фестивал в Кан е пред своя край.

След повече от седмица, наситена с филмови вълнения, недоволство спрямо решението Ален Делон да получи "Златна палма" за цялостен принос в киното и екстравагантни облекла по червения килим, е време да се поуспокоим и да се подготвим за закриващата церемония утре.

Но вместо да гледаме в бъдещето, когато червените килими в Кан ще бъдат навити и прибрани до догодина, можем да хвърлим поглед в миналото и да си припомним за един филм, който преди около 20 години спечели сърцата на хората и наградата на журито в Кан.

"Животът е прекрасен" на Роберто Бенини

излиза на голям екран през 1997 г. и няколко години след това продължава да обира най-престижните награди в киносредите.

Още през 1998 г. произведението на изкуството, както много кинокритици го наричат, получава Награда на журито от Кан и номинация за Златна палма.

През същата година получава 9 награди и 4 номинации Давид ди Донатело и 2 награди от Европейски филмови награди.

В края на века филмът завоюва и 3 награди Оскар. През 1999 г. „Животът е прекрасен“ получава още награда на Британската академия и Награда на Австралийския филмов институт, както и награда за Най-добър чуждестранен филм от Германските филмови награди.

Година по-късно, през 2000 г. приключва серията от отличия с Награда Гоя за най-добър европейски филм и номинация за Грами.

Множеството награди и номинации от кинофестивали и асоциации на филмовите критици обаче не са причината, поради която филмът си заслужава да бъде изгледан.

Режисьорското и актьорското майсторство на Роберто Бенини и историята, която „Животът е прекрасен“ разказва, са причината.

Във филма животът на героите съвсем не е прекрасен

Филмът е олицетворение на сблъсък на светове. Той разказва две отделни истории - със сладък и горчив привкус. Бенини успява да представи две коренно различни реалности – трагедията на Холокоста и силата на любовта и въображението.

Любовта в историята е далеч от клишираната невъзможна любов, примесена с плътски страсти. В „Животът е прекрасен“ тя е израз на човешките взаимоотношения и ценности и саможертвата в името на семейството.

Накратко - еврейският келнер Гуидо,

в ролята на който влиза Роберто Бенини, се залюбва с хубавата учителка Дора - Николета Браски. Тя е сгодена за местен нацист.

С хумор и неугасващ плам Гуидо успява да спечели своята „принчипесса“ Дора и двамата заживяват щастливо в един колоритен свят, в който се появява малкият им син Джошуа (Джорджо Кантарини).

В пълен контраст на цветния свят на щастливото семейство идва картината на концентрационния лагер. Дора, която не е от еврейски произход, доброволно отпътува към лагера, за да бъде по-близко до семейството си, а Гуидо открива исполинската сила вътре в себе си, да съхрани детето си в суровите условия.

Въпросът за това, как да се избави от евреите е занимавал Хитлер

още от младостта му и идвайки на власт през 1933 г., той започва да превръща идеите си в реалност. Днес младите германци с приведена глава признават този геноцид, без да го разбират. Те просто са възпитани да се срамуват и да тъжат.

Споменът наистина не трябва да умира. За да остане жив обаче и да напомня на бъдещите поколения за болката на хората от преди около 70 години, той трябва да бъде разбран.

1939-1945: Холокостът в няколко снимки

 „Животът е прекрасен“ на Роберто Бенини успява да предаде цял един исторически период чрез майсторството на киното. Без да бъде документален, успява да разкаже повече, отколкото стотици мемоари, снимки и документални филми.

"Животът е прекрасен" е истински, без да е истински. Това е майсторството на киното. Това е майсторството на живота.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@