Лс сата на адекватно законодателство у нас е причина масово да се прилагат нелегално внесени материали за инвазиви естетични корекции - филъри и ботокс.
Това заяви доц. Мира Кадурина, началник на Клиниката по дерматология във ВМА и президент на Лятната академия по дерматология, която се провежа в момента в София.
По думите й, цитирани от БоленЗдрав, едва около 1/3 от филърите, слагани у нас, са регистрирани в ЕС, а при ботокса процентът е още по-малък.
"Ментетата са опасни за здравето. Не искам да плаша хората, но в компютъра си имам данни за стотици пострадали пациенти", предупреждава лекарката.
Има много примери какво и как не трябва да се прави, достатъчно е да се видят някои абитуриентки, коментира известната дерматоложка.
Докато повечето законодателства в Европа не позволяват инвазивни процедури за разкрасяване преди 20-21 години, у нас могат да се видят момичета на 18 години с увеличени устни и силиконови бюстове.
Други пък са с моделирани скули или дори с инжектран ботокс и татуирани вежди, дава пример тя.
"На тази възраст те още не осъзнават, че това са
неща, които не могат да се свалят като грима
Не си дават сметка за последиците, защото за тях балът е финален момент, макар че той всъщност е старт в живота.
Рисковете са още по-големи, като се има предвид, че тези момичета са използвали китайски ботокс и дори си инжектират витамин А в устните, смятайки, че е безопасен".
Доц. Кадурина разказва за скорошен случай с пациентка, която й заявила, че тя е "последната й надежда". На мястото, което било моделирано, имало... дупка.
Но аз не можех да помогна, дори не знаех какъв разтвор е инжектиран, признава специалистът.
По думите й разбирането за "модно" у нас е доста изкривено
и коренно се различава от това на Запад, например. В западните страни целта на процедурите била да се омекотят чертите, да се коригира някакъв дефект или да се забави стареенето и се търсел максимално естествен вид.
У нас не само се прекалявало с "поправките", но и често се стигало до лекарски грешки, било поради некачествени материали, било поради липса на квалификация и опит у самите медици.
Доц. Кадурина съветва пациентите първо да питат за сертификата на лекаря и дали той е обучен да работи в съответната област.
На лятната академия се разглеждат също и новите подходи в лечението на различни хронични и тежки заболявания като псориазис, тежки алергии, детски атопичен дерматит и кожни тумори.
Участват над 300 лекари от балканските страни, а лектори са около 30 водещи чужди професори. Присъстват също двама от председателите на Европейската академия по дерматология, председателят на Дружеството по лазертерапия, шефове на клиники в Европа.
Източник:
БГНЕС
