Психологически експерименти разкриват, че изправени пред труден въпрос, хората започват да мислят за машините.
Всъщност, понятието "транзактивна памет" - каквато роля играят днес интернет и компютрите, не е ново - това явление съществува, откакто хората общуват, разчитайки или на близките си, или на експертите в дадена група, а по-късно на книгите и медиите.
Във всички тези случаи хората трябва да помнят не самата информация, а кой я "държи".
Според Бетси Спароу от Колумбийския университет, водещ автор на изследването, идеята за транзактивната памет е, че съществуват външни източници на памет в другите хора - подобно на външните харддискове.
Съавторът Даниъл Вагнер от Харвардския университет първи предлага това понятие в глава на труд, озаглавена "Когнитивна взаимозависимост при близки отношения", твърдейки, че двойките с дълги връзки разчитат взаимно на паметта и знанията на другия.
Той е убеден, че интернет се е превърнал във форма на трансактивната памет и иска да я изследва.
Когато участниците в поредицата проведени експерименти знаели със сигурност, че отговорите на трудни въпроси ще могат да бъдат намерени по-късно в компютърни файлове или в интернет, те не си правели труд да запомнят тях, а мястото, на което могат да стигнат до тях.
За да видят как интернет е променил човешката памет, учените провели четири опита със студенти.
В първия те настроили участниците с обикновени въпроси като "Има ли страни, чиито официален флаг е само от един цвят?".
След това на доброволците показали думи и ги попитали в какъв цвят са написани те, измервайки времето им за реакция.
Участниците реагирали по-бавно на думи, свързани с интернет, като "Гугъл" и "Яху", отколкото на други имена и думи, като "Найк" и "цел", например.
Според учените студентите мислели повече за компютрите, отколкото за темата на въпроса.
В други тестове на участниците бил даден списък с 40 факта, които те трябвало да запомнят, като информацията била запазена в обща папка, в отделна папка или изтривана от компютъра.
Когато знаели, че даден факт ще бъде изтрит със сигурност, студентите полагали много повече усилия да запомнят успешно именно него.
Същевременно, те запомняли много по-лесно името на общата папка с данните, за които знаели, че ще останат неизтрити, отколкото самите тях.
В края на краищата, според учените, Мрежата не ни прави нито по-умни, нито по-глупави, а променя начина, по който обработваме и складираме информацията.
Последвайте ни
