Н орвежкият Нобелов комитет обявява днес в норвежката столица Осло името на Нобеловия лауреат за мир, предадоха световните агенции.
Номинации за наградата могат да правят членове на правителства или парламентаристи, държавни глави, университетски преподаватели по история, социални науки, право и философия, миналогодишни нобелови лауреати за мир и др. На сайта на Нобеловите награди се припомня, че номинациите за Нобеловата награда за мир могат да се правят до 31 януари на всяка година. Списъкът с номинираните остава таен и се разсекретява 50 години по-късно. Но отделни лица и организации, които са номинирали някого, могат да оповестят това още сега.
Лауреатите на Нобеловата награда за мир получават медал от 18-каратово злато с гравиран върху него латински надпис „Pro pace et fraternitate gentium“ („За мир и братство между народите“). Заедно с медала лауреатите получават диплом и чек за значителна парична сума (понастоящем 12 милиона шведски крони).
Нобеловата награда за мир се връчва от 1901 г. Има общо 106 нобелови лауреати за мир, се припомня в справка в сайта на Нобеловите награди. Отличието не е било присъждано 19 пъти - през 1914-1916, 1918, 1923, 1924, 1928, 1932, 1939-1943, 1948, 1955-1956, 1966-1967 и 1972 г. Причината е, че през тези години Норвежкият нобелов комитет е преценил, че никой не отговаря на критериите за получаването на наградата.
Седемдесет и две награди са били присъдени само на един лауреат. Трийсет и една са били споделени от двама лауреати. В три случая наградата е била поделена от трима лауреати. Това се случва за първи път през 1994 г., когато отличието споделят палестинският лидер Ясер Арафат, израелският президент Шимон Перес и премиерът Ицхак Рабин за техните усилия за намиране на трайно решение на израелско-палестинския конфликт. През 2011 г. Нобеловата награда за мир отива при президентката на Либерия Елън Джонсън Сърлийф, либерийската активистка Лийма Гбоуи и йеменската активистка, журналистка и правозащитничка Тауакол Карман за техните усилия в борбата за повече сигурност, права и свободи за жените. През 2022 г. Нобеловата награда за мир е присъдена на беларуския опозиционер Алес Беляцки, руската правозащитна организация „Мемориал“ и украинската правозащитна организация Център за граждански свободи.
Общо 143 са нобеловите лауреати за мир – 112 физически лица и 28 организации. От тези организации Международният комитет на Червения кръст е получавал отличието три пъти (през 1917, 1944 и 1963 г.), а Службата на върховния комисар на ООН за бежанците – два пъти (през 1954 и 1981 г.).
Най-младият лауреат на Нобеловата награда за мир е пакистанската активистка за правото на децата и младежите да получават достойно образование Малала Юсафзай. Тя е удостоена с отличието през 2014 г., когато е едва на 17 години. Най-възрастният лауреат е полско-британският учен и активист Джоузеф (Юзеф) Ротблат, който е награден през 1995 г., когато е на 86 години, за усилията му за елиминирането на ядрените оръжия. Той получава тогава наградата заедно с Пъгуошките конференции за наука и световни проблеми - пацифистка международна организация, включваща учени и общественици, обединили сили за намаляване на международното напрежение и на рисковете от въоръжен конфликт.
От 112 физически лица, спечелили Нобеловата награда за мир, едва 20 са жени, като за първи път жена печели отличието през 1905 г. и това е Берта фон Зутнер, австрийска писателка и радетелка за мир. За последно жена е печелила Нобеловата награда за мир миналата година и това беше венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо.
Американският учен и активист в борбата срещу ядрените опити Лайнъс Полинг получава на два пъти Нобелова награда, но само единият път става дума за Нобеловата награда за мир. През 1962 г. той я печели за борбата си срещу ядрените опити и ядрената надпревара между Изтока и Запада. А преди това, през 1954 г. , той печели Нобеловата награда за химия за изследванията му на естеството на химическите връзки и на тяхното приложение в изясняването на структурата на комплексните субстанции.
През 1973 г. виетнамският политик Ле Дък Тхо получава Нобеловата награда за мир заедно с американския държавен секретар Хенри Кисинджър за преговорите за постигане на споразумение за мир във Виетнам. Виетнамецът обаче казва, че не е в състояние да приеме наградата, като цитира като причина това, че мирът още не е настъпил във Виетнам по онова време.
Петима лауреати са в затвора, когато става ясно, че са отличени с Нобела за мир. Това Sа иранската правозащитничка Наргес Мохамади през 2023 г., германският пацифист и журналист Карл фон Осиецки през 1935 г. заради усилията му да разкрие пред света тайното превъоръжаване на Германия и за усилията му в подкрепа на каузата на мира, беларуският активист Алес Беляцки през 2022 г., китайският активист Лю Сяобо през 2010 г. и правозащитничката от Мианма и активистка срещу хунтата Аун Сан Су Чжи през 1991 г., която след падането на режима на военните оглави гражданско правителство, но след новия преврат в родината си отново беше осъдена по редица дела.
Нобеловата награда за мир е връчвана само един път посмъртно. Това се случва през 1961 г., когато тя е присъдена на Даг Хамаршелд, шведски политик, икономист и дипломат и заместник-генерален секретар на ООН. Той загива през 1961 г. в самолетна катастрофа близо до Ндола в тогавашната Северна Родезия (днешна Замбия). През 1974 г. е решено Нобеловата награда за мир да не се присъжда посмъртно.
През първите 100 години на Нобеловата награда за мир (от 1901 г. до 2001 г.) са били номинирани общо 4857 физически и юридически лица. От тях международните организации са били общо 690, като те са печелили общо 20 пъти наградата.
През годините номинирани са били Махатма Ганди, Невил Чембърлейн, Франклин Рузвелт, Хари Труман, Конрад Аденауер, Хуан и Ева Перон, Джавахарлал Неру и други държавници и политици. Номинирани са били и диктатори като Бенито Мусолини, Адолф Хитлер и Йосиф Сталин. Британският премиер Уинстън Чърчил също е бил номиниран, но в крайна сметка печели Нобеловата награда за литература, присъдена му през 1953 г. За Нобеловата награда за мир са били номинирани и редица творци, сред които Ерих Мария Ремарк и Лев Толстой, а също и философи като Мария Монтесори или знатни персони, като крал Албер Първи Белгийски, етиопският император Хайле Селасие, крал Павел Първи Гръцки, принц Карл Шведски, император Николай Втори и др.
Няма ограничения колко пъти даден човек може да бъде номиниран за наградата. Така например в периода 1916 - 1931 г. американската общественичка и пацифистка Джейн Адамс, ръководителка на Международната женска лига за мир и свобода, е била номинирана общо 91 пъти, преди най-накрая да спечели отличието.
На 30 април на настоящата година Норвежкият Нобелов комитет обяви, че за наградата за настоящата година са били номинирани 287 кандидати, от които 208 са физически лица, а 79 са юридически лица.
Преди броени дни президентът на САЩ Доналд Тръмп за пореден път заяви, че той заслужава да получи отличието.
