Още по темата

В Турция сега се ражда една съвсем нова страна. Създават я париите, които доскоро са обитавали жилища с ламаринени покриви, а сега се настаняват в жилищните блокове. Бившите плебеи, както и новобогаташите са новото мнозинство в страната. Те се чувстват демократично легитимирани и в собствените си очи имат пълното право да властват еднолично и абсолютно. Те нито имат стил, нито имидж, който биха рискували да загубят.

Такава картина обрисува в есето си, цитирано от "Дойче веле" германският писател от турски произход Зафер Шеноджак, на страниците на вестник "Ди Велт". За да разберем какво се случва с Турция днес, авторът ни връща в годините на детството си, когато Турция е била "страна на благоприличието". И когато етикетът е бил нещо изключително важно.

Една иранска делегация в Анкара, която предизвиква множество въпроси

Пътят на Турция от република към султанат

Имахме примери за поведение - хора, обличащи се прилично и говорещи книжовен турски език. Тогава жените и мъжете се срещаха свободно и непринудено, а да крещиш на обществено място беше запазена марка само на долните слоеве от населението. Немислимо беше, например, един държавен глава да крещи в микрофон, изправен пред множество хора, пише Шеноджак.

Зад кулисите обаче Турция винаги е била и си остава страната на суровите порядки: тя не се е колебаела да използва брутална сила срещу арменците и кюрдите, срещу политически инакомислещите и срещу алевитското малцинство. Тези порядки са били толерирани и от елита в обществото. Елит, който е бил защитаван и насърчаван във всяко отношение и комуто се е падала доминантната роля в турското общество.

Словесен израз на тази доминация стана да се говори на „ти“ - на всички онези, които поради ниските си доходи или ниското си образование се налагаше да бъдат дирижирани. Днес същото това "ти" властва в цялата страна, то е станало представително за мнозинството.

Османското минало - извор на самочувствие

С неприкрита агресия това мнозинство господства над духовната аристокрация, която в очите на простоватата част от населението е представител на Запада. Тази агресия, естествено, е насочена също и към съюзниците на образованите и възпитани хора в Турция - т.е. към европейците.

А това е пълно недоразумение, защото Турция не само е страна-членка на НАТО, но и води преговори за присъединяване към ЕС. Турция днес е страна на селяците - на онзи духовен пролетариат, чийто недодялани порядки и поведение заслужават презрение.

Въстанието на Анадола тече с пълна сила. Това е движението на онези, които са се чувствали ощетени. На тях сега им представят османското минало, което нерядко е било свързано с кървави злодеяния и глад, като времена на блясък и възход. А рафинираните турци от елита, които имат модерни възгледи и прогресивни идеали, се представят като чужди същества без идентичност - както едно време космополитът е бил смятан за враг на всичко национално.

Но точно този турски елит е в състояние да играе ролята на посредник между ислямските традиции и модернизма на Кемал Ататюрк. Тези хора биха могли да се превърнат в пример за смесена идентичност, която може би най-добре пасва на 21-ви век. Според Зафер Шеноджак, би трябвало да свикваме с този вид идентичност, освен ако не искаме да се водят все нови войни, породени от безумието на идентичностите.

Без съмнение рафинираните и образовани турци се чувстват изоставени от европейците, констатира авторът на статията и пояснява: „Членството в европейския клуб им беше отказано, а пред вратата става все по-неуютно. Според Шеноджак, загрубелите нрави в Турция са си намерили подходящ изразител в лицето на президента Ердоган.

Да не оставяме Турция пред вратата

За онези, на които това не се харесва, няма място в днешна Турция - те или се оказват зад решетките, или са принудени да бягат. В най-безобидния случай тези хора губят само работата си. В една страна с проблематичен трудов пазар обаче това често се превръща и в екзистенциална криза.

В Турция си проправя път един груб стил, който не пасва нито на научния ислям, нито на кодекса на поведение на светските образовани елити.

Картините и езикът, които произведе сегашният турски президент, за години и десетилетия напред ще отровят климата, вероятно и отношенията между образованите турци и демократичните европейци.

Затова е толкова голяма отговорността ни да не губим здравия си разум и да не отреждаме на Турция място пред портите на Европа. Защото там тя може да се превърне само в едно нещо: в опасност за самата себе си и за Европа.