Още по темата

Новият френски президент Еманюел Макрон получи огромно парламентарно мнозинство, като помете другите партии и сега има пълна възможност да прокара законово реформите си.

В същото време изборите бяха помрачени от безпрецедентно неучастие на френските избиратели. Френската преса тълкува това като отказ да му бъде даден "карт бланш".

Центристката президентска партия "Република, напред!" и съюзната ѝ МоДем получават 

341 депутатски места от 577. Това е доста над абсолютното мнозинство от 289.

„Преди година никой не можеше да си представи такова политическо обновяване”, заяви премиерът Едуар Филип.

На първия тур на изборите за Национално събрание преди седмица избирателната активност бе 48,4%, а сега - под 57 на сто. 

Французите отново отиват до урните

Макрон пое президентството заедно с DS 7 Crossback

Макрон, Брижит и дъщерите й влязоха в Елисейския дворец

Непознат само преди три години и президент на 39 (най-младият избран в историята на Франция) спечели последния си залог: да контролира Националното събрание, за да започне деликатни реформи в социално-либерален дух и да укрепи позицията си на европейско равнище.

Ангела Меркел го поздреви веднага за „ясното парламентарно мнозинство”. 

Самата тя се подготвя да влезе в предизборен период. Министърът на външните работи в Берлин Зигмар Габриел заяви, че вече пътят „за реформите е свободен”.

Но отсъствието на избиратели от секциите хвърля сянка върху това.

Според почти окончателните резултати то е 56,83%. Историческият рекорд се обяснява с предизвестената вълна в полза на Макрон, дългия избирателен маратон, започнал през миналия октомври с първичните избори на десницата и нарастващата незаинтересованост от политиката.

„Нашият народ влезе в ситуация на обща гражданска стачка”, коментира трибунът на радикалната левица Жан-Люк Меланшон. Самият той бе избран за депутат в Марсилия в неделя.

Президентското движение помете традиционните партии, десница и левица, които определяха с десетилетия политическия живот във Франция. В същото време не се потвърдиха очакванията за приливната вълна, обещана от някои проучвания на социолози.

„Ние постигаме пълно мнозинство, но в същото време французите не поискаха да подпишат празен чек”, коментира говорителят на правителството Кристоф Кастане.

Далеч назад „Републиканците” (десницата) и техните съюзници от центъра вземат 135 места,

малко по-добре след провала им на президентските избори, дръпнати надолу от аферите на кандидата им Франсоа Фийон.

Лидерът на „Републиканците” Франсоа Бароан приветства броя на депутатите като достатъчно голям, за да отстоява ценностите на десницата. Но и в дясното, както и в лявото пространство, „обърнатите към Макрон” може да размият границите.

В лявата част Социалистическата партия (ФСП), която контролираше половината от Националното събрание досега, бе отвята. ФСП, заедно със съюзниците, остава основната сила в лявото пространство с 43-ма депутати, преди радикалната левица и комунистите, които са с 27.

Загубата на левицата бе призната за необратима и водачът на ФСП Жан-Кристоф Камбаделис обяви оставката си.

"Френската крайна десница ще получи осем места, срещу две през 2012 г. Лидерката на „Национален фронт” Марин Льо Пен, която е евродепутат, за първи път влиза и в Националното събрание след неуспешния опит през 2012 година.

Очаква се, според традицията, премиерът Филип

да подаде оставка в понеделник или вторник, но най-вероятно ще има съвсем леки промени.

Изборите донесоха дълбоко обновяване на парламента. Президентското движение призова за нови лица, изборите загубиха известни политически лица. В Асмблеята влизат 223 жени, докато те бяха само 155 през 2012 г.