Още по темата

Дивите животни в света могат да намалеят с 67% до края на това десетилетие, спрямо броя им от 1970 г. Това е един от основните изводи на публикувания днес доклад „За жива планета“ на „Световния фонд за дивата природа“ (WWF).

Данните в доклада потвърждават, че планетата навлиза в нова фаза от историята си. Заради промените, които човекът предизвиква на Земята, наблюдаваме шестото масово измиране на живи същества. Изследователите вече наричат този период антропоцен.

В същото време човечеството успява да постигне успехи в опазването на отделни видове, като например гигантските панди – вижте във видеото. Тези успехи обикновено са резултат от подобряването на условията на живот на хората до степен, в която те вече не се конкурират и не унищожават хабитатите на останалите живи същества на планетната. Въпреки това перспективата като цяло изглежда мрачна.

Световните популации на риби, бозайници, птици, земноводни и влечуги вече са намалели с 58% за периода 1970–2012 г., за който е последната събрана и обработена информация. Видима е ясна тенденция, която ще доведе до изчезването на 67% от дивите животни до 2020 г.

„В нашата епоха дивите животни изчезват с безпрецедентни темпове“, посочва Марко Ламбертини, генерален директор на WWF. „Не става дума само за прекрасните видове, които всички обичаме. Биоразнообразието е основа за здрави гори, реки и океани. С изчезването на видовете и техните екосистеми ще изчезне чистият въздух, водата, храната, които те ни предоставят“, допълва той.

Според доклада най-драстичен е темпът на загуби при сладководните видове – цели 81% от 1970 г. до 2012 г. За същия период броя на животните от сухоземните и соленоводните е намалял със съответно 38% и 36%. Средният темп на изчезване е 2% на година, а при сладководните видове – 3,6%.

„Броят на едрите хищници в Европа също драматично намалява през последните два века, основно заради човешката намеса, като лов и загуба на местообитания. През последните няколко десетилетия обаче тази тенденция се обръща благодарение най-вече на действието на Директивите за птиците и местообитанията, които са гръбнакът на природозащитата на континента“, коментира Веселина Кавръкова, ръководител на WWF - България.

„Завръщането на риса в България, който също е в категорията на едрите хищници, е знак, че усилията за опазването на старите гори – неговият естествен дом – дават резултат“, посочва тя. „Много е важно в момента да се положат усилия за опазване на някои критично застрашени видове, като дунавските есетри, за чието съхранение WWF полага много усилия.“