Заплахи за разпадане в Босна, сърби и бошняци се скараха

Б осна и Херцеговина е изправена пред тежка политическа криза след противоречиви изказвания на двама от етническите лидери в страната.

Днес сръбските политически партии бойкотираха заседанието на Камарата на представителите на парламента, което в крайна сметка не се състоя.

Mюсюлманите в Сърбия поискаха нова автономия

Борисов в Босна, говори с генерал от НАТО на български

Във видеото: Жителите и властите в Република Сръбска празнуват Денят на държавата въпреки забраната на босненски съд

Причината е изказване на мюсюлманския представител в тричленното президентство на страната Бакир Изетбегович. Лидерът на бошняците заяви в интервю за „Дойче веле”, че Босна и Херцеговина отдавна е трябвало да признае независимостта на Косово и ще го направи в бъдеще.

Това доведе до моментална политическа реакция в Сърбия и Република Сръбска, която е част от Босна и Херцеговина.  

Косово се отдели от Сърбия след война в края на 90-те, а през 2008 обяви независимостта си, която не се признава от Белград.

Изетбегович е един от тримата души в ротационното председателство на Босна и Херцеговина, които са де-факто държавни глави. Другите двама са представители на сръбската и хърватската общност в страната.  До сложното тройно управление се стигна  след Дейтънския мирен договор, с който приключи войната в Босна между 1992 и 1995 година.

OPINION: If leaders and the EU don't help, the fragile region could face its greatest crisis since the mid-1990s https://t.co/K8m2cuk9GD

— POLITICO Europe (@POLITICOEurope) November 10, 2017

Според сръбският президент Александър Вучич изказването на Изетбегович за Косово може да има дългосрочни политически и правни последици в региона на бивша Югославия 20 години след войните за независимост.

"Това интервю усложнява нещата в региона", каза Вучич, като добави, че ако той самият беше казал, че трябва да се признае независимост на босненската Република Сръбска, щеше да завърши в Международния трибунал в Хага.

В Сърбия бе свикано заседание на Съвета за национална сигурност по повод изявленията на Изетбегович.

Освен подкрепа за независимостта на Косово, босненецът разкритикува и положението в населения с мюсюлмани сръбски регион Санджак.

Сърбия трябва да се откаже от патерналистичното си отношение към Санджак и да престане да се налага, що се отнася до участието на бошняци в политиката, прокуратурата, съдебната система или имената на училищата, смята Изетбегович.

"Това пространство трябва да се остави на тези хора там да дишат нормално, да изградят инфраструктура", каза Изетбегович, който е и лидер на най-голямата партия на босненските мюсюлмани, Партията на демократичното действие.

COMMENT | Bosnian presidency member Bakir Izetbegovic’s statement that he would like Bosnia to recognise Kosovo was a free gift to Serbian nationalists seeking to win support by projecting themselves as their country’s true defenders.https://t.co/gHZiIB65bp pic.twitter.com/ekqdoIs7mB

— Balkan Insight (@BalkanInsight) November 15, 2017

Изказването му обаче идва само дни след като мюсюлмански лидери в Санджак поискаха Сърбия да даде автономен статут на региона. Автономна област в рамките на някогашната югославска Сърбия беше и Косово. Очаквано Белград изрази остро несъгласие с идеята.

Спорното интервю на Изетбегович обаче може да се погледне и като отговор на също толкова провокативни изказвания от президента на Република Сръбска Мирослав Додик.

Пред сръбския вестник „Вечерне новости” Додик заяви, че иска пълно отделяне на РС от Босна и Херцеговина по мирен път.

Ердоган: Европа загина в Босна и бе погребана в Сирия

САЩ искат целите Балкани

"Мечтая и вярвам, че РС някога ще бъде държава. Не е важно дали това ще стане след пет, десет или 15 години. Гарантирам, независима РС ще тупне в ръцете ни като зряла ябълка. Босна и Херцеговина е нежизнеспособна държава и ако РС се отдели днес, не бихме имали нито един проблем да живеем като независима държава. Ако можех утре да направя РС независима, без при това да падне нито една глава, бих го направил. Политиката ми е да направя това с политически средства", заяви Додик.

Според него създадената след войната държава е „принуда, а не желание”.

#Džihić: The pattern is quite known: at least one year before the elections that ethno-political competition between political party leaders of three constitutive people starts to increase, just to reach its peak in the months before elections@BiEPAGhttps://t.co/pV7zVYHyaM

— European WB (@European_WB) November 15, 2017

Изетбегович отговори на изявлението на Додик като каза, че "ако РС започне второ полувреме, ще загуби, надявам се политически, а не военно".

Бошняшкият председател е син на бившият президент Алия Изетбегович, който през 1992 обявява независимостта на страната му от Югославия. Този акт е кулминацията, която води до недоволството на Белград и сърбите в рамките на Босна и започването на продължилата 3 години етническа война, взела стотици хиляди жертви.

Според Бакир Изетбегович днешната Босна и Херцеговина не е страната, за която се е борел баща му, но преди всичко е оцеляла.
Запитан какво ще направи, "ако РС тръгне по пътя на Каталуния" и обяви независимост, Изетбегович отговори, че "ще направи това, което всички патриоти в страната биха направили, за да защитят спечеленото в борбата в периода 1992-95 г. и с Дейтънския мирен договор".

Неговите изказвания бяха възприети от сръбските политици като заплаха с война, а Додик призова всички сръбски представители да блокират работата на общите институции на Босна и Херцеговина.

Австрия: Турция и С.Арабия ислямизират Балканите

ИД: Не сме забравили Балканите, бяхме заети

Германия с план "Маршал" за Балканите

Така днес депутатите от блока около Сръбската демократическа партия, която е част от управляващата коалиция на национално ниво, и тези от Съюза на независимите социалдемократи, воден от Милорад Додик, които са в опозиция на национално ниво, не дойдоха на днешното заседание на парламента в Сараево. 

Сръбският член на общото председателство Младен Иванич пък излезе с декларация, че ще проведе консултатии със сръбските депутати и министри в Баня Лука – столицата на Република Сръбска.

Трудната ситуация в Босна поражда притеснения за крехкия етнически мир в страната. От друга страна редица анализатори изтъкват, че повишаването на напрежението не е странно, предвид предстоящите догодина парламентарни избори в страната и нуждата от мобилизиране на електората.