Е дна обикновена усмивка може да предаде цяла гама от емоции – от радост до срам и страх от флиртуване, но изглежда, че също така може да издаде и от коя държава сте, пише "Дейли Мейл".
Психолози от университетите в Уисконсин и Кардиф са установили, че хората от различни държави могат да бъдат групирани в "култури на усмихването".
Американците са много по-склонни да бъдат изразителни в усмивките си, отколкото китайците и руснаците например. Японците пък най-често се усмихват, за да покажат уважение или да скрият, когато са разочаровани от някого.
Сега учените вярват, че може би са разкрили на какво се дължат тези различия.
Изследователите открили, че в страни, в които има по-високи исторически нива на имиграция хората са по-склонни да използват лицевите изражения като начин на общуване.
Проучването показва, че в страните с по-голяма имиграция през последните 500 години, като САЩ и Канада например, хората са по-склонни да тълкуват усмивките като израз на приятелство и щастие. Според учените това е може би начин за преодоляване на някои от въпросите, свързани с комуникацията в страни, в които има смесица от различни езици и култури.
В същото време в по-моноетническите общества, усмихването изглежда има по-сложни значения.
Професор Пола Нидентал, психолог в университета в Уисконсин, която е ръководител на изследването казва: "Смятаме, че
липсата на общ език и обща култура ще подтикне хората към по-често невербално изразяване на емоции.
В противен случай те не биха могли да разберат как се чувства или какво мисли другия, какво му харесва или не му харесва".
За целите на проучването са изследвани 5000 човека от 32 страни, чиято емоционална реакция е била изследвана при различни сценарии.
Установено е, че хората в страни като Канада, САЩ, Зимбабве и Австралия са най-изразителни, когато трябва да изразят емоциите си. Най-малко изразителни са хората в Хонг Конг, следвани от тези в Индонезия, Бангладеш, Русия и Швейцария.
Констатациите съвпадат със стереотипите, че хората в Русия и Швейцария са с намусени лица и е трудно да разчетеш емоция върху тях, докато американците са на другия полюс. Британците, които са известни като много сдържани хора, не са включени в проучването.
Изследователите също така провеждат по-подробно проучване на девет страни, за да разберат обстоятелствата, които биха били добра причина човек да се усмихва.
Например хората от тези срани били помолени да кажат за усмихнат човек дали той е: "щастлив човек", "иска да ви продаде нещо" или "се чувства по-ниско в някаква йерархия".
Те открили, че
усмивките могат да бъдат сортирани в три категории - тези, използвани за предаване на удоволствие, тези за социално сближаване и тези, с които се сигнализира господство.
Страните с по-високи нива на историческия имиграцията са по-склонни да се види усмивки като щастливи или приятелски, докато тези с по-малко миграцията определят усмивката като начин да се покаже определена йерархия.
