Филмът е режисьорски дебют на Емил Христов - най-успешния български оператор през последните 20 години.
В централните роли са Руши Видинлиев и Ирена Милянкова (популярна от тв сериала "Под прикритие"). Участват и Руси Чанев, Деян Донков, Самуел Финци, Светлана Янчева, Михаил Билалов, Михаил Мутафов, Христо Гърбов, Касиел Ноа Ашер.
Действието на черната комедия с елементи на политически психотрилър се развива уж в България, но не съвсем, по времето на "нежните революции" в Източна Европа. Когато "Тодор Живков под домашен арест на мекия си задник седеше, зад дебели очила на парцали мигаше, мръсни си чорапи кърпеше, лукче смучеше и криво-ляво душата си пускаше", както пише в романа на Владислав Тодоров "Цинкограф", по който е написан сценария.
Руши Видинлиев изълнява ролята на Батко Стоименов, инициативен доносник и маниакален конспиратор, обучен за доброволен сътрудник на Държавна сигурност, който изпълнява поръченията с въображение и жар. Когато промените в тоталитарната държава го правят непотребен, той е дезактивиран.
Но тъй като не може да съществува без конспирация, той решава да продължи да я упражнява тайно и разрушително като вирус в системата. Създава свой паралелен отдел на ДС със собствена мрежа от информатори. След промените архивът с техните донесения се превръща в адска машина на политически абсурди. Следват трагикомични перипетии, за да се стигне до прозрението, че това е общество, в което всеки шпионира всеки.
Селекционерът на фестивала в Канада представя филма като шпионска политическа черна комедия, която прави безпощадна дисекция на авторитарната полицейска държава.
Владислав Тодоров е доктор на философските науки на Пенсилванския университет в САЩ, където преподава литература и кино. Автор е на книгите "Адамов комплекс" (София, 1991); "Red Square, Black Square: Organon for Revolutionary Imagination" (State University of New York Press, 1995); "Малък парадокс за театъра и други фигури на живота" (Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1997), "Хаотично махало: политическа публицистика" (Фондация "Пространство Култура", 2005). Член основател е на легендарния интелектуален кръг "Синтез" в годините непосредствено преди срутването на Берлинската стена.
Дебютният му роман "Дзифт" излезе през 2006 г. и стана основа на сценария на едноименния филм, който донесе редица успехи и награди и за сценариста, и за дебютиращия в киното театрален режисьор Явор Гърдев.
Гърдев започна работа и по сценария на "Цинкограф", но финансирането на проекта много се забави, а той имаше подписани договори за други ангажименти. Тогава отстъпи режисьорския стол на оператора на "Дзифт" (и на много други филми) Емил Христов.
Емил Христов е оператор на много от най-известните български филми: "Аз, Графинята" (1989), "Немирната птица любов" (1990), "Закъсняло пълнолуние" (1996), "Огледалото на дявола" (2001), "Изпепеляване" (2003), "Шивачки" (2007), "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (2008), "Дзифт" (2008), "Стъпки в пясъка" (2010), "Стъклената река" (2010), Love Net (2011) и много други. Сега, когато е в ролята на режисьор, оператор е Крум Родригес.
На "Цветът на хамелеона" предстоят още редица участия по света, а у нас ще бъде показан чак през пролета на 2013 г. от разпространителската фирма "А плюс синема".
Последвайте ни
