И кономиката на еврозоната показа изненадваща сила през третото тримесечие, опровергавайки мнението, че блокът се насочва към продължително забавяне.
Според предварителните оценки, публикувани от статистическата агенция на Европейския съюз, брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната е нараснал с 0,4% между юли и септември, надминавайки консенсуса на анализаторите за 0,2%. Това представлява ускорение спрямо 0,2% през предходното тримесечие.
Опасенията за състоянието на икономиката се засилиха през лятото на фона на признаците за рязко забавяне на производството. Оттогава тези опасения, заедно със значителния спад на инфлацията, накараха Европейската централна банка (ЕЦБ) да ускори темпа на намаляване на лихвените проценти, за да облекчи икономиката.
ЕЦБ неведнъж е твърдяла, че потребителските разходи все повече ще подкрепят растежа на фона на забавящата се инфлация и нарастващите реални доходи, и вероятно ще приеме новината като потвърждение на този аргумент.
На национално равнище Германия, Испания и Франция отчетоха по-добър от очаквания растеж, докато в Италия той се оказа под очакванията. Най-добре се представи Ирландия, която отбеляза ръст от 2%, докато Испания отбеляза стабилен ръст от 0,8%. За това спомогна рязкото увеличение на броя на пристигащите туристи, което е отражение на продължаващото засилване на „отмъстителните разходи“ за пътувания след края на пандемията. През първите осем месеца на годината Испания е посрещнала над 64 млн. туристи, според статистическата агенция на страната, което е най-високата стойност от началото на записванията.
Wachstum: Eurozone übertrifft Prognose – Deutschland entgeht Rezession #Eurozone #BIP #Bruttoinlandsprodukt #Wirtschaft #Konjunktur #Daxhttps://t.co/xw7upY8PbR
— finanzmarktwelt.de (@finanzmarktwelt) October 30, 2024
Френската икономика също показа изненадваща жизненост, като нарасна с 0,4%, най-вече благодарение на допълнителната активност, породена от Олимпийските игри през август. За разлика от нея Италия не отбеляза никакъв растеж поради ясно изразения спад в производството.
Германия отбеляза ръст от 0,2% през тримесечието, опровергавайки очакванията за слабо свиване. Статистическата агенция Destatis отдаде това на силното публично и частно потребление. Последното беше трудно да се проследи тази година, тъй като страната не е публикувала данни за продажбите на дребно от пролетта. Последните данни за потребителските нагласи обаче изглежда потвърждават мнението на Destatis: Прогнозният индекс на GfK за ноември, публикуван във вторник, достигна най-високото си ниво от април 2022 г. насам. Както очакванията за доходите, така и, което е от решаващо значение, желанието за покупка се подобриха за втори пореден месец.
Изненадата в Германия обаче беше компенсирана от голяма низходяща ревизия на данните за второто ѝ тримесечие, които показаха свиване с 0,3 %, което в по-голяма степен съответстваше на трайно слабите данни за промишленото производство и поръчките през този период.
Fitch Ratings потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България
Главният икономист на Berenberg Bank Холгер Шмидинг предупреди клиентите си да не се увличат прекалено. Структурните насрещни ветрове, като демографските фактори и прекомерното данъчно облагане и регулиране, ще запазят германския растеж „много слаб при липса на съществени промени в политиката“, каза той. По същия начин той определи френските данни като „светкавични“.
Германия се намира в центъра на производствения сектор на континента и последиците от слабите резултати на страната бяха видими в данните, публикувани от съседните държави, които са тясно интегрирани във веригите за доставки. Унгария и Швеция се свиха през третото тримесечие с 0,7% и 0,1%, а чешката икономика нарасна с по-малко от очакваното - само с 0,3%.
Включвайки и страните извън еврозоната, икономиката на ЕС като цяло нарасна с 0,3%, което е без промяна спрямо второто тримесечие.
* Във видеото: ИНФЛАЦИЯ И ЕВРОЗОНА: Задоволителни ли са параметрите на новия бюджет
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
