Средно
всяка страна от тази зона ще изгуби близо едно десетилетие
в процеса на настигане на равнището на растежа в Европейския съюз, посочва институтът в последните си прогнози за региона.
Проучването се отнася за дългосрочните перспективи за растежа на 20 страни, сред които България, Чехия, Унгария, Румъния, Русия, Украйна, а също и Казахстан.
Преди кризата страните от този регион са били в състояние да достигнат до 2030 г. 90% от средния брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението на ЕС, е изчислил институтът.
Някои от тези страни, които още ближат раните си от най-тежката рецесия в своята история през 2008 и 2009 г., едва ли ще достигнат 70% от БВП на европейците след 20 години, отбелязва виенският институт.
Най-тежък ще бъде обратът в страните, които преди кризата имаха силен икономически растеж до спукването на балона - Литва, Латвия, Естония, както и Казахстан.
Други като Македония и Унгария, където растежът преди кризата бе вял, страдат по-малко.
В краткосрочен план 20-те страни ще отчетат бавно възстановяване на растежа: 1% през 2010 г., 2,5% през 2011 г. и 3,5% през 2012 г., прогнозира институтът.
Растежът ще бъде по-силен в страните от Общността на независимите държави (ОНД) и в Турция - близо до средния в Централна Европа и по-нисък, отколкото в Югоизточна Европа и Балтийските страни.
Очаква се по-добре да се справят страните с гъвкави лихвени проценти и солиден промишлен сектор. Безработицата обаче ще продължи да нараства, а вътрешното търсене и потреблението на домакинствата ще започнат да нарастват отново едва през 2011 г.
Положителният ефект от износа, който в момента е двигател на съживяването, се очаква да контрабалансира мерките за строги икономии, взети от много правителства, подчертава институтът.
С погрешните си антикризисни действия българското правителство
е
задълбочило и удължило ефекта на глобалната финансова и икономическа
криза в България, твърдят анализаторите, цитирани от виенската кореспондентка на Радио Дойче веле (dw-world.de).
Имайки предвид относително доброто здраве на българската икономика преди избухването на глобалната криза, причините за настоящото й тежко състояние трябва да се търсят предимно вътре в страната, твърдят икономистите във Виена.
И добавят, че от встъпването си в длъжност българското правителство не е представило смислена стратегия и политика за справяне с кризата.Единствената ясно изразена цел на кабинета е била влизането в еврочакалнята - една, според Виенския институт, нереалистична цел, обявена в неподходящо време.
Друга ирационална стъпка на правителството е задържането на бюджетни плащания, особено към фирми, работещи по държавни поръчки.
Това е предизвикало прекалено силно охлаждане на българската икономика и е навредило както на икономическата дейност в страната, така и на доверието на инвеститорите.
В същото време през тази година българското правителство на практика е изоставило първоначално обявената си стриктна данъчна политика и я е заменило с "разточително популистко харчене", смятат икономистите безц да привеждат данни за своите твърдения.
Неясният и постоянно променящ се политически курс е оказал разрушителен ефект върху доверието на инвеститорите и потребителите към българската икономика.
Ако грешната макроикономическа политика на България продължи, не може да се изключи ново влошаване на икономическата ситуация в страната, предупреждава в заключение докладът на Виенския институт.
