Най-хубавата вода е у дома!- констатира племенницата ми Яна и продължи да лочи жадно направо от чешмата.
Аз се усмихнах менторски и тъкмо си бях отворила устата да й обясня, че е по-добре да си налее в чаша минерална вода, която е по-чиста, по-здравословна и по-по... когато си спомних, как когато аз бях на нейните години / около осем/ , също връхлитах тичешком в кухнята, запотена от игра и намирах водата от чешмата за невероятно вкусна. Ако тогава баба или мама ме видеха, ме нахокваха, че не бива да пия от шепа първо, защото ръцете ми са мръсни / неоспорим факт!/ и може да се разболея от жълтеница ; второ, защото младите дами не се държат така, и трето защото съм потна и студената вода ще ме хване за гърлото. Разбира се аз не им вярвах и продължавах да си пия ледено студената вода.
Никога не се разболях от жълтеница, също така не си спомням и да съм имала проблеми през лятната ваканция с гърлото. Единственото за което познаха е, че не станах дама, но за последното е виновно обществото. Онази вода беше най-вкусната и утоляваща жаждата, която съм пила в живота си. Не можах да разбера кога й се промени вкуса.... Явно чешмяната вода си е същата, а моя вкус се е променил- помислих си. А може би е изчезнала и онази детска ненаситна жажда за приключение, за нови знания, за вълшебства, за игри, за какво ли още не.
Аз поне все още пия вода, но имам познати, които даже и да са жадни, не се обръщат към добрата стара вода, а пият сок или газирано. Нашето модерно общество е заместило водата с кафе, чай, безалкохолни и алкохол. Тези напитки съдържат вода, но наред с нея съдържат и диуретични вещества, които не само че извличат водата в която са разтворени, ами извличат вода от резервите на организма. Някак опазихме и Яна от пристрастяването към газираните напитки. Нека детето да пие от чешмата щом му е вкусна! Водата се стича по брадичката и мокри розовата и блузка. Яна с отработен жест си избърсва муцунка с опакото на ръката и щастливо ми се усмихва. А аз тайничко и завиждам за тази жажда и за умението и да се радва на вкуса на чешмяната вода и на разни други неща.
„ Най-хубавата вода е у дома!” – повторих си сентенцията на Яна. Изречението е идеално за рекламен слоган. Децата са най-мъдрите философи. Вода като вода- от всички чешми тече една и съща, обаче не е точно така....Яна осъзнава, че мястото влияе на вкуса на течността. У дома и сънят и храната са най-сладки. И не просто у дома, а в твоя роден дом! Особено когато си дете и мама и тати са около теб. И най-вече по време на голямата лятна ваканция, след игра.
Ето, че малко по малко започвам да разплитам загадката „Коя е най-добрата вода?”.
И отговорът не е „коя”, а кога и къде я пиеш, а вероятно и с кого. А не е ли с всичко в живота така?
И в този момент много ми се прииска да са тук приятелките ми от детството и да изпием по една шепа вкусна студена вода направо от чешмата.
