Войната в Персийския залив струваше на САЩ 61 милиарда долара, което е около 1% от брутния вътрешен продукт на страната. Тя бе последвана от изключителен възход на американската икономика. Съюзниците обаче поеха 85% от тези разходи.
Днес ситуацията ще е много по-различна, ако САЩ решат да воюват без одобрението на международната общност. Това, което може да увеличи разходите, е следвоенният период. Войната през 1991 г. продължи 42 дни и според специалистите военните действия могат да траят много по-малко. Но "война, която се проточи във времето, може да струва до 650 милиарда долара, особено ако окупираме Ирак с идеята да създадем демократични институции там. Отражението върху бюджетния дефицит и други области може да се увеличи", казва Сунг Вон Сон от банката Wells Fargo. За разлика от войната в Залива, сега краят на военните действия няма да означава, че страницата е "обърната", защото "опасността от тероризъм остава висока". Вероятно ще е необходимо и време да се намалят цените на петрола.
Тази седмица Белия дом очерта контурите на своята стратегия за Ирак след свалянето на президента Саддам Хюсейн. Много сенатори обаче я определиха като непълна, като така принуждават Белия дом да преразгледа мащабите на хуманитарния ангажимент на Вашингтон и финансовата помощ, необходима за възстановяването на Ирак. "Истинското предизвикателство ще започне след войната", твърди демократът Джоузеф Биден, който е председател на комисията за външна политика в Сената. Според него окупацията може да струва до 20 милиарда долара на година.
Белия дом не ускори изчисленията на разходите при война в Ирак и не ги включи в своя проектобюджет. Но Бюджетният отдел на Конгреса изчисли, че военна акция в Ирак може да струва между 6 и 9 милиарда долара на месец. Според отдела, ако има окупационен период, ще са необходими между 1 и 4 милиарда долара на месец.
