Н а 81-годишна възраст след тежко боледуване почина бившият премиер на България Любен Беров. Той бе министър-председател в периода между 30 декември 1992 г. и 17 октомври 1994 г.
Проф. Беров е роден на 6 октомври 1925 г. в София. През 1949 г. завършва специалност икономика в СУ "Св. Климент Охридски", а от 1950 г. до 1962 г. е асистент във Висшия икономически институт "Карл Маркс", днес УНСС.
През 1962 г. става доцент, а девет години по-късно - и професор. През 1976 г. вече е доктор на икономическите науки.
От 1950 г. до 1976 г. последователно е ръководител на катедра, зам.-декан и декан във ВИИ "Карл Маркс". От 1985 г. е в Института по балканистика и Икономическия институт към БАН.
В периода 1990-92 г. е съветник по икономическите въпроси на президента Желю Желев, след което е избран за министър-председател, оглавявайки експертно правителство, съставено с мандата на Движението за права и свободи (ДПС).
От 1995 г. до 1997 г. е председател на Съвета на директорите на "Селскостопанската кредитна централа". През 1997 г. оглавява Съвета на директорите на "Селскостопанска производствена централа". Същата година става и член-кореспондент на БАН.
Бил е дългогодишен преподавател в катедрата по стопанска история към УНСС. Автор е на над 200 книги, учебници и статии в областта на икономическата история на България и балканските страни.
Любен Беров беше добър икономически съветник, много съвестен и компетентен; беше истински професионалист, спомня си пред БГНЕС бившият държавен глава Желев и добави:
"Това не бе случайно, защото той имаше зад гърба си цялата академична кариера по специалността "Стопанска география". Като съветник по икономическите проблеми той натоварен да присъства и на откритите заседания на Министерския съвет, за да има връзка между институциите на президентството и кабинета."
Впоследствие, когато беше избран за министър-председател на България с мандата на ДПС, имаше голямото желание неговото правителство да бъде правителство на приватизация, казва още д-р Желев.
Той изрази съжаление, че тогава нито БСП, нито СДС не са искали да му гласуват законите, с които се прави приватизацията, и заключи:
"Без тези закони никой не би могъл да прави реална приватизация. В известен смисъл непълният успех на неговото правителство се дължеше не на него самия, а го спънаха двете най-големи парламентарни партии, защото всяка една от тях си правеше сметката тя да прави приватизацията и да се възползва от нея. Бог да го прости, вечна му памет."
