0

- Г-н Пенчев, твърдите, че административното съдилище е много близко до гражданите. Какво точно имате предвид?

- Обособяването на административните съдилища в самостоятелни звена ще направи административното правораздаване много по-бързо и достъпно. Убеден съм, че това ще промени нещата към по-добро, защото ще се гледат само административни дела.

Ето това е реформата. Не е най-важното да направиш най-съвършения Административнопроцесуален кодекс (АПК), основната тежест е в това, че се конституираха обособени съдилища. До месеци промяната ще даде резултат. Ще стане ясно, че тези хора ? новите административни съдии работят съвсем по нов начин.

Това ще доближи съда до гражданите, защото досега административното правораздаване беше между другото. Цялата съдебна машина гледаше на него като на втора ръка.

В момента АПК дава възможност съдът да наблюдава и контролира пряко администрацията. Затова има необходимост, макар и в по-намален състав, от машина, която да работи само за това.

Специализацията ще доведе до много по-голяма задълбоченост и ползотворност у съдиите.

- Колко време продължава едно административно дело ? не е ли процедурата малко мудна и тромава?

- По начало административните дела може да се решават малко по-бързо от нормалните граждански процеси. Призоваването е най-бавната процедура при делата. Това е бичът за правото.

Административното право няма необходимост от тези многобройни заседания, характерни за гражданския процес. Неговият смисъл е в това да е по-бързо, защото е правото на ежедневието. С администрацията се сблъсква всеки - и физически лица, и организации. На тях им трябва бързо решение, защото самият живот обезсмисля бавенето на такова решение.

Когато става дума за сложни приватизационни сделки, за екологични проблеми, самият обем предпоставя по-дълго гледане на делото.

- В каква насока трябва да се променят нещата, за да стане "ежедневното правораздаване" по-бързо?

- Обособяването на съдилищата беше огромната, решаваща крачка в тази посока. Това ще позволи на всеки един съд сам да си организира работата за ежедневните и бързи дела.

Ще има дежурни съдии, които ще гледат точно такива случаи. Законодателната основа е факт. АПК има респектиращи срокове ? дори 3-дневни, които задължават съда веднага да се произнесе поне по спирането или по предварителното изпълнение на акта, което е много важно, преди да се разгледа въпросът по същество.

С младите и мотивирани колеги, които влязоха в административните съдилища, ще имаме тези организационни възможности.

- Считате ли, че новите назначения в София и страната, ще доведат до положителни резултати в работата на административните съдилища?

- Когато АПК беше приет, имаше съвсем друга концепция. Никой не си представяше, че вратите ще се отворят широко и ще влязат юристи от всякакви длъжности.

Слава Богу, парламентът взе мъдрото решение да има обособени съдилища. Ако кажем, че има 100 % реформа, за мен 2/3 от нея се състои именно в това и 1/3 е в обобщаването на административното законодателство в АПК.

Новата реалност наложи да наберем всичките съдии чрез конкурс. Това, може би крайно, не особено удачно решение на парламента, в случая изигра ролята на доброто. С възможността да влязат много юристи извън системата, ще се даде шанс за качествено ново правораздаване.

Поздравих новоназначените съдии не само, че имаха смелостта да се явят на конкурс, а защото благодарение на тях се осъществи реформата, която беше пред провал.

Конкурсът беше на път да се провали, защото действащите магистрати го бойкотираха. Но тези млади хора показаха, че състезанието може да е честно, открито и полезно.

Аз съм удовлетворен. Реформата върви и това може да се разбере от факта, че има страшна съпротива. В момента например, е налице жестока съпротива по места от битовото настаняване на тези съдии.

Съпротивата не е от страна на изпълнителната, а от съдебната власт. Някои председатели на съдилища по места се изживяват като собственици с нотариален акт на съдебните палати.

Нека тези господа са наясно, че не става дума за тяхната къща и нека позволят на другите техни колеги поне за известно време да съжителстват с тях, за да започнат административните съдилища работа от 1 март. Назначени са 268 съдии и няма как да не им осигурим място за работа.

- Една от основните задачи на ВАС е изготвянето на задължителни тълкувателни решения, които да бъдат използвани в съдебната практика в страната. Как върви работата на съда в тази посока?

- Работата върви усилено и тя е заслуга на приетия АПК, който разшири субектите, които могат да искат тълкувателни постановления. Такива вече ще има не само по най-важните проблеми, а и по наглед не толкова значими частни случаи. Аз не виждам нищо лошо в това.

- Как бихте коментирал Четвъртата поправка на Конституция и какво е мнението Ви за новосъздадения Инспекторат към Висшия съдебен съвет (ВСС)?

- Надявам се функциите на Инспектората към ВСС и правомощията му да не се свеждат само до тези, които имаше Инспектората към Министерство на правосъдието. Едва ли това е най-точният вариант, може би бихме могли да помислим всички заедно.

Последните две поправки на Конституцията на Република България са направени от едно малко затворено и самозадоволено мнозинство, което си мисли, че може да намери верния път и то поема своята отговорност за това.

Искрено желая Инспекторатът да проработи и в Закона за съдебната власт да се разпишат текстове, конкретизиращи правомощията му. Не искам да бъда злорад, ако законодателят не си свърши работата, но желая съдебна реформа най-сетне да бъде факт.

- Колко души, според Вас, трябва да работят в този Инспекторат?

- Ако 11-те души в Инспектората трябва да проверяват милиони преписки, това означава, че от органа няма смисъл. Неговите автори трябва да доразвият пътя му. Като са го създавали не са ме питали и сега не мога да кажа какво трябва да прави той, за да бъде панацеята на реформата.

- Считате ли, че това ще е последната поправка на Конституцията и ако има нова, какво би я наложило?

- Мисля, че ще има и нови поправки. В крайна сметка може да се стигне до нежеланото от никого Велико народно събрание, което да приеме нова Конституция, за да се реши въпросът веднъж завинаги.

По въпроса за съдебната власт не смятам, че всичко, което може да се направи, е направено с тези промени. Даже последните две поправки бяха малко двусмислени.

Третата поправка в основния закон може би неправилно наруши баланса между властите, което доведе до необходимостта от Четвъртата. За мен не е фатално да има промени в Конституцията, тя не е свещена крава.

- Благодарение на Четвъртата поправка в парламента влиза нов проектозакон на Закона за съдебната власт. Как ще го коментирате?

- За мен най-важен е Законът за съдебната власт (ЗСВ). Най-много ме смущава какъв принцип ще възприеме този закон за набирането на кадри и тяхното израстване. В момента назначаваме с конкурс. Във ВАС тече конкурс по събеседване за назначения на 8 съдийски места, например.

Това, което не ми харесва в законопроекта, е решението да има всеобщ конкурс за места в съдебната система, но такъв се обявява само за 20 % от тях, каквото и да значи това. Останалите 80 % са за хора отвътре.

Смущава ме процедурата за кариерното израстване на тези хора отвътре. Приема се, че повишението става, чрез подаване на молби от всички желаещи за едно място. Тези молби се разглеждат от Комисията по предложения и атестация във ВСС и се подреждат по някакъв начин, по някакъв ред.

Има субективност при това подреждане. На практика се получава, че всяко едно място в съдебната система ще бъде заето на принципа на лотарията. Надявам се тук законодателят да намери някакво балансирано решение между конкурсното начало и кариерното развитие.

Не може само от един конкурс да предопределяш съдбата на един магистрат за всички нива нагоре. Важно е и как е работил и да му гарантираш, че ако е работил добре, той ще получи някакво развитие. Начинът, който е възприет в сега внесения законопроект, за мен не е никак добър и няма да работи.

- Беше ли поискано Вашето мнение при изготвянето на проектозакона за съдебната власт?

- Не. Получих обещание в кулоарите на парламента, когато приемаха Четвъртата поправка, че ще бъда поканен да кажа мнението си. Досега това не е се е случило. Може би по наша вина, те ни наказват, слагат ни "усмирителна риза". Казват ни: "трябва да ви реформираме въпреки вас".

- Какво е Вашето мнение относно давността при дисциплинарно преследване на прокурори?

- Въпросът, който не се отнася само за прокурорите, а за всички магистрати, е за началния момент, от който тече давността. Когато един прокурор не работи по дадена преписка, неговото нарушение е бездействието. Когато един съдия не си пише делата - не постановява решение.

Моето лично мнение е, че с всеки ден, който минава от ненаписването на съдебния акт, вината се увеличава. Депутатката от БСП Мая Манолова внесе предложение, гласувано от парламента при последното изменение на ЗСВ, според което давността тече от момента на приключване на едно нарушение - ако аз забавя едно решение и го напиша след 3 години, оттогава тече давността за дисциплинарна отговорност. В новия проект тази поправка я няма и аз се надявам законодателят да я включи.

- Какво ще напишете в отчета, който ще представите пред Народното събрание?

- Няма някакви ясни критерии. Според Четвъртата поправка в Конституцията няма да подавам повече отчети в парламента, а ще трябва да представям отчет пред ВСС, който ще внася отчетите на "тримата големи" в Народното събрание. Досега съм представял копие от отчетния доклад, който се публикува и на интернет страницата на ВАС.

Би било много полезно, ако ВСС изработи единни критерии дори за обем на отчетите, но съветът очевидно няма административен капацитет да направи това. Ето защо искам да напомня идеята си, че е необходимо ВСС да е постоянно действащ орган. За това не е необходима конституционна промяна, текстът може да бъде записан и в новия ЗСВ.

- Коя е институцията, която следи дали Вие, като председател на ВАС, спазвате закона?

- Формално погледнато ние - "тримата големи" (председателите на ВАС, ВКС и Главният прокурор), можем да бъдем предсрочно освобождавани по Конституция. При груби или системни нарушения на закона, или уронване престижа на съдебната власт, можем да бъдем отстранени. На същото основание, на което може да бъде освободен районният съдия, мога да бъда освободен и аз.

- Има ли опасност при мониторинговия доклад през март на Европейската комисия, на България да бъде наложена предпазна клауза по Глава "Правосъдие и вътрешен ред"?

- Аз съм убеден, че и в този мониторингов доклад ще има поне една червена точка за административните съдилища и реформата, проведена в административното правосъдие.

Що се отнася до предпазната клауза и еврокомисарят по правосъдието Франко Фратини каза, че не се очаква предпазна клауза, защото тя е нож с две остриета. Не се знае, ако ни се наложи, дали това ще е по-зле за България, или за Европа. Аз лично съм оптимист.

express.bg

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@