М ного занаяти от миналото са изчезнали заради навлизането на технологиите и вече никой не си спомня за тях. Със забравянето им и част от историята ни остава в забвение.
Напоследък обаче се наблюдава интересна тенденция за възраждането на някои занаяти - от носталгия или заради туризма.
Първата спирка на "Европейски акценти" е Швеция
Нощната охрана в наши дни означава полицейски патрули или прекарването на дълги часове пред екрани за наблюдение.
В Швеция съществува професия нощен общински пазач. Всяка вечер в малкото средновековно градче Истад, разположено на южния бряг на страната, се чува звук на рог, чието предназначение е да успокои почтените граждани.
Оказва се, че нощните пазачи изпълняват дълга си в града още от 1748 г. без прекъсване. Задачата им е да следят за инциденти и пожари, като докладват на всеки 15 минути.
Роланд е един от тях. Облечен е в дълго синьо манто и черна велурена шапка. Носи естествено и рог. Ето какво разказва за професията си:
"Свиря с този рог всяка вечер. Дежурството ми започва в 21,15 ч. и тогава свиря по веднъж на север, юг, изток и запад. В 21,30- два пъти, в 21,45 ч. - три и в 22 ч.- четири пъти.
Това се повтаря до 1 ч. сутринта. Свиря, ако всичко е наред. Но ако забележа огън, по принцип трябва да бия камбаната. Но това е отживелица, затова просто се обаждам на пожарникарите."
Най-важното е, че Роланд не се чувства безполезен. През октомври миналата година именно той предупредил пожарната и предотвратил опустошителен пожар с криминален характер.
Огънят продължава да е най-големият враг на жителите на Истад, защото повечето от средновековните постройки са от дърво.
Ева Уестфорд от местната полиция разказа за този случай: "Имаме си пироман, който действа в Истад и в още един град, недалеч оттук. Често ни безпокои, предизвиквайки значителни пожари. Миналия октомври той бе запалил пет огъня в рамките на два часа. Имахме усещането, че гори целият град."
Роланд е потомствен нощен пазач. Баща му е бил такъв в продължение на 30 години, дядо му също, но 20 години. Роланд обяснява, че това е традиция и синът му също ще продължи професията.
Оказва се, че и в Лозана съществува подобна професия
Всяко нощ между 22 ч. и 2 ч. сутринта Ренато Азлер вика по този начин в четирите посоки на света. Прави го от катедралата.
Няма микрофони, няма и асансьор до най-горната точка, а стъпалата дотам са 153.
Първите сведения за тази практика датират от 1405 г. По това време ролята на викача е бил да бие тревога, а днес става дума просто за фолклор и туристическа аткракция.
Някои от старите занаяти са успели да се адаптират към настоящето. Такъв е случаят на
графовете на дигите в Германия.
Тази длъжност съществува от XIV век. Някога тя се давала на благородник, натоварен да пази дигите. Векове по-късно професията все още съществува.
Макар и загубила доста от своето влияние и романтика, тя продължава да е престижна. На западния бряг на германия между Хамбург и остров на датската граница десетина души са натоварени с наблюдението на дигите.
Всъщност става дума за организация, в която задачите са разделени на две. От една страна, държавата, която отговаря за строежа и реконструкцията на дигите. А от друга, "графовете", които следят за защитата им.
Когато бъде съобщено за буря, се прилага извънреден план, за изпълнението на който бдят именно графовете.
Малцина знаят, че
изработването на родопски терлици
е занаят, за който се изискват подобаващи умения. Тази стара професия е дала името и на една от махалите в известното родопско село Смилян - Терлик махала.
За да бъде съхранена професията на старите абаджии и възстановен техния занаят група от самото село са инициирали и вече подписали специален проект за финансиране с програма "Живо наследство" на фондация "Работилница за граждански инициативи".
Проектът се казва: "Бъдеще за традициите". Целта е да бъде съхранено и продължено производството на терлици в популярното със смилянския фасул село.
Важна част от проекта е обучението в абаджийство на млади смилянчани в изработването на терлиците. Предвижда се заснемането на видеофилм за целия цикъл на производство.
Реализацията на проекта ще разшири туристическата оферта, за да могат целогодишно да бъдат привличани туристи в този край на България.
Родопските терлици са много пъстри, с богати орнаменти и в миналото са се носили с меки или подковани чехли. Днес могат да се използват и като домашни пантофи.
Освен че са красиви, са удобни. И чужденците, които посещават Родопите търсят да си купят непременно по някой и друг чифт.
През миналото лято масово са се купували и от пристигналите албански кметове, дошли на обмяна на опит в местното самоуправление. Всички до един си купили терлици, за да се топлят с тях през зимата в Албания, където централното парно отопление все още е лукс.
Освен терлиците вниманието на туристите е привлечено и от
калоферските дантели,
чието качество се равнява на брюкселските дантели. Плетенето на дантели е характерен за миналото занаят.
От 1910 до 1933 г. в Калофер съществува единственото у нас училище за изработка на дантели "Трудолюбие". От училището са излезли близо 1800 плетачи на дантели. Те прехвърлят плетенето на дантели по домовете си и така превръщат занаята в домашна индустрия.
Днес традицията се съживява от внуците. В едно от училищата на града се изучава плетенето на дантели.
Към занаята проявяват интерес и чужденци, които идват в Калофер всяка година, за да участват в традиционното от 1999 г. насам празнично изложение през август, посветено на калоферската дантела.
