Министри от 14 дунавски държави официално приемат днес Плана за управление на Дунавския речен басейн до 2015 г., съобщиха от природозащитната организация WWF.
Те са представители на България, Румъния, Унгария, Австрия, Хърватия, Чехия, Германия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Молдова, Сърбия, Словакия, Словения и Украйна.
Стратегията, която се подготвя от седем години, посочва конкретните петгодишни мерки за поддържане доброто състояние на Дунав и неговите притоци и за устойчивото използване на водите му.
Много инфраструктурни проекти обаче, планирани от отделните държави, не са включени в Плана и ако се осъществят, могат да имат сериозно отражение върху речната екосистема.
Над 100 хил. граждани от дунавските страни са подписали петиция за балансирани навигационни проекти.
Тази сутрин ние връчихме на министрите сериозно доказателство за обществената тревога и ги призовахме да насочат усилията си към един жив Дунав, казва Хуберт Вайгер, президент на германската организация "Бунд натуршуц" (Приятели на Земята).
Навигационни проекти в Унгария, например, могат да увредят речното легло и да смъкнат нивото на подпочвените води. Подобни планове по течението на реката в България и Румъния
могат да доведат до изчезването на застрашената дунавска есетра
В горната част на Дунав регулирането на течението между Щраубинг и Филсхофен ще доведе до унищожаването на последния свободно течащ участък от реката в Германия със сериозни последствия за биоразнообразието и водния баланс в района.
Натискът за строителство на нови водноелектрически централи също заплашва река Дунав. Въпреки че са възобновяем източник на енергия, дори и малките ВЕЦ-ове могат да нарушат крехките речни системи.
Планът за управление на Дунавския речен басейн се изисква от Рамковата директива за водите на Европейския съюз, което е най-амбициозното европейско законодателство, целящо постигането на "добро състояние" на европейските сладководни екосистеми.
Новото при него е, че взима предвид всички варианти и отива по-далеч от традиционните цели за качество на водите и призивите за строителство на нови пречиствателни станции или прилагане на добри селскостопански практики, смята Андреас Бекман, шеф на Дунавско-Карпатската програма на WWF.
"За първи път не само се оценява огромното отражение на водната инфраструктура върху здравето на реката, но се взимат предвид исканията за действия и разумни стъпки."
Язовирите на ВЕЦ-овете, дигите за предпазване от наводнения и местата, изградени за подобряване на корабоплаването, нарушават естествената речна динамика и намаляват разнообразието от местообитания, от които се нуждаят речните организми.
Планът показва как това да бъде избегнато или минимизирано
чрез практически мерки, като изграждане на коридори за рибата, които позволят тя да преминава през централите невредима, обяснява експертът.
Препоръчва се и повторното свързване на страничните ръкави на реката и премахването на някои диги срещу наводнения, за да се възобновят влажни зони, които осигуряват много ползи.
Те са много важни за контрола на наводненията, защото задържат и бавно освобождават вода, за пречистването на водата чрез филтрация, за поддържането на естествени ресурси от риба и тръстика. Влажните зони са още място за хвърляне на хайвер, хранене и гнездене.
WWF и "Приятели на Земята" ще следят внимателно как се изпълнява Планът за управление на Дунавския речен басейн от отделните страни, заканват се от организацията. В същото време те призовават европейските законодатели да подобрят законовата рамка, която ще позволи да се постигнат целите на стратегията.
Едно от незабавните препоръчвани действия би била всеобхватна европейска забрана на фосфатите в перилните препарати. Дунавските министри вече са се споразумели, че тя е икономически обоснована и ще подобри качеството на водата, но само общоевропейска забрана може да постигне необходимия резултат.
Подобна инициатива може да стане част от Дунавската стратегия на ЕС, която се разработва в момента.
Източник: БТА
Последвайте ни
