В лизането в ЕС означава, че от българските криминални авторитети ще се интересуват служби като австрийското разузнаване (имаме примера с Валентин Димитров),
италианската прокуратура (за първи път разследват ромските джебчийски кланове),
новата английска мегаструктура SOKA (проявила особено внимание към българския наркотрафик и ДДС измамите),
новата испанска служба GRECO (с интерес към българския принос в кражбите на автомобили и наркотици).
Това твърди главният експерт в Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) Тихомир Безлов в интервю за в. "24 часа".
Според него в родната карта на престъпността се наблюдават промени в положителна насока. Експертът дава примери с войната сред наркодилърите през 2002-2004 г., засилените мерки от страна на полицията, дошли след европейския натиск, както и
вълната от емигриращи бивши величия на черната икономика.
Не по малко значение има и фактът, че децата вече имат познания за това кои са най-рисковите наркотици, които не трябва да пипат, отбелязва Безлов.
Парите в българския наркопазар са скромни в сравнение със "сивите" приходи от други дейности като горивата, туризма (случая с къмпниг "Градина" например) и строителството - най-вече чрез "спестяване" на ДДС, такси и акцизи, допълва той.
Криминалните авторитети са много пазарно ориентирани
и като при всеки нормален бизнес те рискуват не за забавление, а за максимална печалба.
Друга констатация, направена на базата на изследване, което Центъра подготвя и което ще излезе в началото на следващата година, е че поръчковите убийство в Холандия са около два три-пъти повече отколкото у нас. В Русия пък те са десет пъти повече - около 30 000 годишно.
За 2005 г. у нас поръчковите убийства са 177,
което бележи сериозен спад спрямо периода 1994-1995 г., когато те са почти 500, казва Безлов. Сегашният им брой се доближава до нивото отпреди 1989 г., допълва още експертът.
Важен извод в изследването е и че няма детайлизирани правила кой и за какво да бъда спиран за полицейска проверка. Показателно е, че се правят около 6 млн. проверки за шест месеца, смята Безлов.
По думите му организацията на полицейските проверки от средата на миналия век. Нямало и единна система за събиране и анализ на информацията.
В България и Унгария има по-често спиране на роми в сравнение с другите етноси, разкрива още експертът, като отбелязва, че не е ясно доколко това е ефективно, имайки предвид специфичната престъпност на ромското население.
При нея има родова и кланова организация, има обслужване на "сиви пазари" като пазарите на дървесина, метали, контрабанда на цигари, обяснява Безлов.
Изследването констатира също, че у нас за проверки се спира два-три пъти повече спрямо Великобритания и САЩ например.
70% от проверките са шофьорски, но това е оправдано,
тъй като България е страна с по 1000 смъртни случая на година от пътни катастрофи, което е в пъти повече от страни с много повече коли на глава от населението, отбелязва експертът.
Не е тайна за никого обаче, че именно тези проверки генерират голяма част от сивите доходи на полицаите, допълва той.
