А нализът на отношенията между България и Турция в светлината на утвърждаването на националистите от "Атака" сочи, че безпокойството в турския печат е смекчено от добрия изборен резултат на туркофонската партия ДПС и от общия положителен климат между Анкара и София - такава е оценката на италианския изследователски център "Осерваторио суи Балкани".
След кратък исторически преглед на изселническата политика спрямо турското малцинство след Втората световна война, вниманието на разпространения днес анализ е насочено към най-новата българска действителност.
В резултат на прогресивното утвърждаване на демократичния климат в България през 90-те години, обстановката беше нормализирана, подчертава анализът.
Турското малцинство получи редица гаранции и права, между които възможността да използва турски език в радио-телевизионни предавания, което благоприятства интегрирането му в обществено-икономическия живот на страната, се казва още в него.
От политическа гледна точка основаването на партията Движение за права и свободи позволи на турците по-голямо участие в българския политически живот. Това е особено важен принос, като се има предвид, че ДПС участваше в коалиционните правителства, които се редуваха в постсоциалистическа България.
Формите на интегриране на турско-мюсюлманското малцинство в България са смятани от мнозина наблюдатели за положителен пример и за другите страни в региона, се изтъква в анализа.
Подобряването на вътрешния климат в България значително повлия върху качеството на двустранните отношения с Турция. В противовес на тази тенденция е появата на загадката "Атака" - основаната от Волен Сидеров нова партия, която под лозунга "България на българите" заложи предизборната си кампания върху ксенофобската враждебност спрямо турската и ромската общности, пише Осерваторио суи Балкани.
След изборите през юни две бяха преобладаващите усещания в коментарите на турската страна - задоволство и безпокойство. Задоволството е свързано с резултатите на ДПС, която отбеляза най-доброто за последните 15 години постижение - 30% увеличение на електоралната подкрепа.
Много наблюдатели подчертаха факта, че партията спечели мандати и гласове във всички избирателни района, с изключение на София, а не само в районите със силно турско присъствие. Това показва, че вотът в полза на ДПС няма само етнически характер, а включва също българи и роми, се подчертава в анализа.
Друга причина за изборния резултат на ДПС беше вотът на живеещите в Турция българи, които притежават двойно гражданство и в по-голямата си част са от изселническата вълна през 1989 г.
Макар че в навечерието на изборите някои турски вестници писаха даже за 300 000 избиратели, пред избирателните урни се стекоха около 43 000 турски заселници. Гласувайки преимуществено за ДПС (98%), те позволиха на партията на Ахмед Доган да спечели още 5 места в парламента.
Редом със задоволството от резултата на ДПС турският печат не скри и безпокойството си от успеха на движението "Атака". Вестниците отделиха значително място на следизборните изявления лидера Волен Сидеров, които бяха в същия ксенофобски тон, характерен за предизборната му кампания.
Според в. "Милиет" това е предизвикало безпокойството на демократичните сили, завършва анализът на "Осерваторио суи Балкани".
