В Германия от началото на следващата учебна година отваря врати първото германско-турско училище. Особеното тук е, че ще се изучават задължително два чужди езика - английски и турски.
Акман Азим е шофьор на такси, който от 20 години живее в Кьолн и споделя, че отдавна е очаквал появата на подобно училище, за да запише сина си.
"Децата ще могат да изучават повече езици и да се запознаят с други култури. Синът ми се е запознавал вече в училище с деца от други страни, което подпомага интеркултурния диалог. Смятам, че това училище също ще допринесе за интеграцията", казва Акман.
От началото на следващата учебна година двуезичната гимназия ще посрещне първите си 50 ученици, като по-късно се очакват общият брой да достигне 800. Цената за година и за ученик ще бъде 2160 евро.
Училището се управлява от германско-турска културна асоциация с либерални тенденции, която има желание да подпомогне толерантността, диалога, плурализма и демокрацията.
Германско-турското училище в Кьолн е одобрено от властите, като няма да се преподава исляма, а носенето на мюсюлмански забрадки ще е забранено.
В момента
турската общност в Германия наброява между 2,5 и 3 млн. души
Далеч по-сложна изглежда ситуацията на учениците в Люксембург, които се оказват объркани между три официални езика - френски, немски и люксембургски.
Училищната програма отразява това положение
и в началното училище децата учат да смятат на люксембургски и немски, а в основното на френски.
На 6-годишна възраст малките ученици започват да пишат на немски, а една година по-късно започват и на френски. За да обогатят речника си малките полиглоти изучават науките на езика на Гьоте шест години, а след това минават на френски.
За да бъдат нещата по-прости за разбиране, преподавателите дават обясненията на люксембургски, а от 13-годишна възраст започва и преподаването на английски.
За учениците, които не са от Люксембург (повечето от които са деца на португалски имигранти ) се оказва трудно да вървят в крак с програмата и за да им се помогне се предлагат часове с преподаване на португалски.
В много български училища още от първи клас започва изучаване на чужди езици: английски, френски, немски или руски по избор.
Амбицията на родители е продиктувана от правилото "колкото по-рано, толкова по-добре".
Известно е, че малките деца
имат естествена гъвкавост на паметта за езикови структури,
обяснява госпожа Вълкова, която обучава 4-5 годишни по английски.
Постъпвайки в първи клас много от малките ученици вече имат определени знания по някой от чуждите езици.
В почти всички частни училища например съществува като условие общ тест за разбиране и реакция на указания, дадени на избрания чужд език.
На такъв тест се подлагат и децата, които са посещавали детската градина към училището. Таксите в частните детски градини и училища обаче са твърде високи и този вариант не е достъпен за много от родителите.
За сметка на това от 2004 г. насам все повече стават детските градини, които сформират групи по чужд език и това най-често е английски.
Увеличават се и масовите училища, които предлагат още
от първи клас интензивно чуждоезиково обучение
с 13 часа седмично, най-често по английски или по английски и френски, английски и немски.
В различните училища интензивността на изучаване на още един чужд език варира. Неоспорим факт е, че обучението по чужд език е начин на разширяване на знанията на учениците за културата на съответната страна и е ценен залог за тяхното бъдеще.
Овладяването на чужд език е възможност за по-нататъшно образование и реализация.
Днес конкуренцията не е в говоренето на един, а на
повече от два чужди езика
За българското училище остава открит въпроса за стратегията и ефективността на методиката за обучаване.
Най-трудно се овладява възможността за изразяване на чуждия език. Затова успоредно с училище, някои деца взимат и допълнителни уроци.
Проблем за българските училища е намирането на добри преподаватели по езици.
