Д окато уволненията и случаите на спиране на производство се увеличават в Румъния, кризата изглежда остава пред вратите на затвора в Барча Маре (Западна Румъния), където затворниците са доволни от подновяването на договор с германска компания за обувки.
"Всички са възхитени, тъй като това е добра работа, която не спира независимо дали вали сняг или дъжд", казва ентусиазирано Кристиан Вулпе, един от 42-мата затворници, които произвеждат до 11 хил. чифта обувки на месец за компанията Рикер, специализирала се в производство на антистрес обувки.
Ако "навън" загубата на работа е синоним на риск за оцеляване, то имайки предвид, че в Румъния са регистрирани десетки хиляди съкращения на фона на кризата, то "вътре" това би означавало загуба на възможност за предсрочно освобождаване.
Всяка обувка е още една крачка към изхода, тъй като срокът на наказанието на всеки затворник се намалява с пет дни за всеки месец работа.
"Благодарение на натрупаните дни, ще се явя по-рано пред комисията за освобождаване и ще мога по този начин да се върна по-бързо при семейството ми", казва Мариус Виктор Адочитей, 31-годишен, който вече е намалил с три месеца присъдата си от 8 години затвор за една година и четири месеца работа.
"Освен това работата ангажира съзнанието: човек е съсредоточен в обувките и не изпада в мрачни мисли", отбелязва Мариус. Той държи здраво и умело двете игли за шиене, застанал до колегите си, които работят мълчаливо в този склад за обувки, преобразуван за случая в работна зала, тъй като обикновено затворниците шият в техните килии.
"Обичам да шия, ако не беше така, нямаше да го правя, и това засилва спокойствието на душата ми", казва Йосиф , 41-годишен, усмихвайки се меланхолично. Той е спечелил над 100 дни съкращаване на присъдата си от девет години затвор заради нахлуване в апартамент.
Тишината, която цари в склада, осветен от прозорци, разположени високо, понякога се нарушава от нещо необичайно. Пред дамска обувка номер 43-44 въображението се развихря: "Човек си представя голяма жена, която трябва да участва в конкурс "Мис крака" или "Мис кокили", шегува се Адочитей.
Преди да станат "експерти" в шиенето на обувки и да развият хипнотизираща ловкост и бързина на работа, затворниците преминават през петдневно обучение. Подобно на администрацията на затвора, и те заявяват, че са много горди с техните "пантофи", както обичат да ги наричат.
"Всяка компания се интересува от качеството, ако работата не беше качествена, те нямаше да подновяват договора всяка година от 2003 г. насам", подчертава гордо Габриел Веса, говорител на затвора.
Парите от тази дейност, както и други, идващи от производство на строителни материали или дърводелска работа, се разделят между администрацията на затвора (70%) и работещите затворници (30%).
В областта на производството на обувки, от което са дошли 48 хил. от общо 230-те хил. евро приходи на затвора през 2008 г., всеки затворник получава 35 евро на месец.
Ако парите служат за подобряване на условията в затвора, то тази дейност служи главно за "превъзпитание". "Това е, за да оценят работата, тъй като някои от тях никога не са работили в живота си и започват да разглеждат работата като възможност за бъдещето", казва Веса.
"Благодарение на тази работа имам време да мисля за миналото си, да видя къде съм допуснал грешки ", признава Даниел Поп, баща на четири деца, бивш миньор, за когото тази работа представлява надежда.
"Компанията, за която работим, има няколко завода и, ако съм разбрал правилно, ще има един в моя град. Тогава може би ще успея и там. Ако мога да го правя тук, не виждам защо да не успея и навън", се окуражава той.
"Човек осъзнава, че е възможно да се издържа с работа, докато не е засегнат от икономическата криза", добавя Адочитей.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!