Приеха окончателно четвъртата поправка в конституцията

С ъс 192 гласа "за" Народното събрание гласува окончателно на трето четене четвъртата поправка в конституцията. 28 депутати бяха "против", шестима се въздържаха.

Народните представители гласуваха промените, внесени от Михаил Миков, Анелия Мингова, Лютви Местан и група народни представители, поименно от място. При извикването им по азбучен ред от председателя на парламента, всеки от депутатите отговори с "да", "не" или "въздържал се".

"Основната цел на четвъртите промени в конституцията е подобряване функционирането на органите на законодателната, изпълнителната, съдебната и местната власт и взаимодействието между властите.

Законопроектът е съобразен с констатациите и оценките на Европейската комисия", заяви председателят на временната комисия за изменения в основния закон Любен Корнезов при представянето на доклада на комисията.

С промените се въвежда на конституционно ниво приетото политическо и юридическо решение за професионализация на българската армия от 1 януари 2008 г., посочи още той.

В конституцията ще се запише, че Народното събрание има самостоятелен бюджет, като редът за състоянието му, съгласуване и приемане ще бъде детайлно разписан в Закона за устройството на държавния бюджет и в Правилника за организацията и дейността на 40-то Народно събрание.

Предвижда се изслушване и приемане от парламента на годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет (ВСС).

Целта е по-голяма прозрачност на тези органи, а не парламентарна или политическа намеса при изпълнение на техните правомощия, изтъкна Корнезов.

Ограничава се имунитетът на съдиите, прокурорите и следователите, който се свежда до функционален.

Предвижда се създаване на инспекторат към ВСС, каза още Корнезов.

По думите му новият орган ще предоставя публична информация за дейността си. За да се гарантира независимостта му, се предвижда квалифицирано мнозинство при избирането на главния инспектор и инспекторите от Народното събрание, както и известна бюджетна независимост, добави той.

Промените предвиждат общинските съвети да могат да определят местните данъци в граници, установени със закон. Местните такси също ще се определят със закон, но размерът им е в правомощията на общинския съвет, обясни Корнезов.

Законите, произтичащи от поредните промени в конституцията, трябва да бъдат приети в срок до една година от влизането в сила на измененията в основния закон.

Това е най-сериозното изменение на конституцията и по обем, и по разнообразие на неговото съдържание - то засяга пет глави от десет, обяви председателят на парламентарната група на "Коалиция за България" Михаил Миков.

"Бих казал, че бяха необходими тези промени. Те могат да са толкова чести, колкото го изискват потребностите на обществото и държавата, защото развитието никога не е било толкова динамично, колкото е през последните години", каза Миков.

С това категорично конституционно мнозинство парламентът за пореден път доказа, че е имало необходимост от промени, добави той.

НДСВ твърдо застана зад четвъртата промяна в българската конституция - подкрепяйки я, си даваме шанс да докажем, че интересите на българското общество са най-важното, заяви председателят на ПГ на НДСВ Анелия Мингова.

Не се страхуваме да поемем отговорност, ако резултатите от промените не покрият достатъчно очакванията ни, но няма да сепарираме успеха, защото той ще бъде за всички, каза Мингова.

Подкрепата на тази промяна беше поредният тест за държавническо мислене и поведение и на българските граждани им стана ясно кой издържа този тест, добави тя.

Мингова отхвърли по думите й "некоректните внушения", че законопроектът за четвъртата промяна е написан някъде в Брюксел и е внесен под натиск. Такова твърдение е унизително както за неговите автори, така и за Народното събрание, подчерта тя.

С днешното гласуване на четвъртите промени в конституцията, с тези 192 гласа отчетливо "за" конституционния проект, освободихме всички приети текстове от съмнения за тяснопартийна и коалиционна обремененост, обяви зам.-председателят на ДПС Лютви Местан.

Четвъртата поправка в конституцията е необходимият щрих към европейския облик на България, който ще продължим да изграждаме с общи усилия, добави той.

По думите му и третата, и четвъртата промяна на основния закон са имали за цел да отговорят на засилените обществени очаквания да се намери нов баланс между властите.

При второто гласуване на четвъртите изменения в конституцията определихме инспектората към ВСС като "око на гражданското общество вътре в съдебната власт", посочи Местан.

Решението да подкрепим четвъртата поправка за нас беше трудно, заяви председателят на ПГ на ОДС и лидер на СДС Петър Стоянов.

Ние не бихме могли да не подкрепим четвъртата поправка, след като дава възможност на общинските съвети сами да определят местните данъци и такси, посочи Стоянов. ОДС отстояваше идеята за децентрализацията на местната власт, припомни той.

По думите му депутатите от ОДС са подкрепили четвъртата поправка, тъй като тя защитава и професионализацията на българската армия. Въпреки всичко Стоянов прогнозира, че ще има нова поправка в Конституцията.

Четвъртата промяна ще покаже своите слабости и скоро ще се търси отново начин за промяна в конституцията, смята и лидерът на ДСБ Иван Костов. ПГ на ДСБ гласува против при приемането на промените на трето четене.

"Имахме възражения по някои текстове на поправката. Бяхме категорично срещу самостоятелен бюджет на Народното събрание, срещу създаването на инспекторат към ВСС.

Бяхме против изкуствените и ненужни ограничения върху местната власт от страна на държавата при определянето на местните данъци и такси. Имахме резерви за това какъв ще бъде ефектът от необмислените докрай нива на местно самоуправление, които практически ще реализират децентрализацията", посочи той.

"Беше премахната задължителната военна служба, но се въведе задължение за паравоенна подготовка на гражданите. Министерството на отбраната нито е инициатор, нито я иска, нито знае как ще я осъществи", подчерта лидерът на тъмносините.

"На първото четене от ДСБ гласувахме "за" четвъртата поправка, защото по принцип сме за реформирането на конституцията. Очаквахме до окончателното приемане на поправките управляващите да потърсят консенсус за крайно необходимите изменения и допълнения", обясни Костов.

Вредните текстове обаче не са премахнати, нито са коригирали дефектните, коментира той.

На обществото трябва да се даде ясен политически отговор на въпросите тръгваме ли към нова конституция, правим ли Велико народно събрание или продължаваме да правим изменения, защото петите промени чукат на вратата, коментира съпредседателят на ПГ на БНС Стефан Софиянски.

Както в третите промени пропуснахме възможността за децентрализация, така в четвъртите пропуснахме възможността за въвеждане на второ ниво на местно самоуправление, за да можем да реализираме регионалната политика, която е водеща в ЕС, каза Софиянски.

Европейската комисия приветства приемането на четвъртото изменение и допълнение на конституцията от 1991 г., съобщиха от пресслужбата на Постоянно представителство на ЕК у нас.

В съобщението се посочва, че приетите промени са важна стъпка за покриването на критериите, посочени в Решението на ЕК от 13 декември 2006 г.

Това изменение ще помогне за подобряването на съдебната система, то потвърждава поетия от българските институции ангажимент за действия, необходими за постигането на по-голям напредък в съдебната реформа и борбата срещу организираната престъпност и корупцията, посочени в мониторинговия доклад, заявяват от ЕК.