Е зерото Урмия е символ на географията на Близкия изток, откакто... ами почти откакто съществува география, и разделя заблуждаващо наречените провинции Източен и Западен Азербайджан в Иран. То е изобразено на бронзови произведения на изкуството от неоасирийската култура от IX в. пр.н.е.; Птолемей говори за него през II в. от н.е., а днес то е обект на Рамсарската конвенция, биосферен резерват на ЮНЕСКО и национален парк.
През април 2016 г. обаче се случва нещо доста странно: той става кървавочервен. И макар че драматичната промяна на цвета се оказа временна, вероятно в бъдеще ще се случва все по-често. И така, какво се случва?
Защо езерото Урмия стана червено?
Колкото и болезнена да изглеждаше внезапната смяна на палитрата, причината за нея всъщност беше нещо доста ежедневно - като в присъщи на самата основа на живота нива на повсеместност. Това са водораслите.
„Предишни изследвания сочат, че Dunaliella salina е отговорна за почервеняването на езерото Урмия. В морска среда Dunaliella salina изглежда зелена; в условия на висока соленост и интензивност на светлината обаче микроводораслите стават червени“, заяви тогава пред НАСА Мохамед Туриан, учен от университета в Щутгарт.
Това е микроорганизъм, който би могъл да процъфтява само в езеро като Урмия: родът е „характерен компонент на биотата на повечето хиперсолени среди“, отбелязва микробиологът Ахарон Орен в една статия от 2020 г.
„Видовете Dunaliella могат да бъдат открити до най-високите солености и те са основните или дори единствените първични производители в солниците на кристализаторите, Мъртво море и други среди, където концентрацията на сол надвишава 25-30%.“, пише Орен.
Всъщност колкото по-солена е водата, толкова по-добре Dunaliella salina се справя с работата си - а именно да създава каротеноиди. Това са важни хранителни вещества - някои от тях се превръщат във витамин А в организма; други действат като антиоксиданти - но по-важното е, че именно те са причина за яркото, яркочервено, оранжево и жълто в различните плодове и зеленчуци.
И така, през 2016 г., когато солеността на водата в езерото Урмия беше необичайно висока, водораслите цъфнаха в яркочервен цвят. Засилването на ефекта се дължи на присъствието на Halobacteriaceae - семейство бактерии, които също се хранят със сол и използват червен пигмент, за да абсорбират слънчевата светлина за енергия.
Това далеч не е единственият случай, в който това се случва. Същите водорасли и бактерии са отговорни за някои от най-изразително оцветените водни пътища в света - от розовото езеро Барби Хилър в Австралия до балончетата на сенегалското езеро Ретба.
Но докато за тези две езера тези ярки розови оттенъци са обичайно явление, за Урмия те са знак за нещо много по-страшно.
Как изглежда езерото Урмия сега?
Промяната в цвета на езерото Урмия може да е била причинена от водорасли и бактерии, но нито едно от двете не е било необичайно присъствие в езерото. Очевидно е, че през 2016 г. се е случвало нещо друго - така че какво е било то?
Why Did Lake Urmia Suddenly Turn Blood Red?https://t.co/7I0yp0MlKT
— IFLScience (@IFLScience) October 16, 2024
Страхуваме се, че отговорът е колкото депресиращ, толкова и предсказуем: благодарение на опустошителната комбинация от климатични промени и лошо управление на ресурсите, водата в езерото Урмия почти напълно е изчезнала до 2016 г.
„Обемът на езерото намалява с обезпокоителна скорост от 1,03 кубични километра [0,25 кубични километра] годишно“, казва пред НАСА Туриан, който наскоро е анализирал данни от няколко спътника, за да проследи как се е променила Урмия. „Резултатите от сателитните снимки разкриха загуба на водна площ със средна скорост от 220 квадратни километра [85 квадратни километра] на година, което показва, че езерото е загубило около 70% от площта си през последните 14 години.“
Дали Урмия ще оцелее, или ще пресъхне завинаги, е въпрос, на който все още не знаем отговора. Преди няколко години изглеждаше, че нещата за езерото вървят нагоре: след национален протест срещу влошеното му състояние правителството превърна възстановяването на Урмия във водеща политика, като започна селскостопански реформи, насочени към намаляване на потреблението на вода, инженерни схеми като модернизиране на съоръженията за отпадъчни води и строителни проекти за довеждане на вода от други близки източници. Самата природа също хвърли кокал на езерото, като интензивните валежи през 2018 г. и 2019 г. раздухаха водите до почти два пъти предишния им размер за две години.
Но точно толкова бързо, колкото е била дадена отсрочката, тя изглежда отново е свършила. До есента на 2023 г. Урмия беше само една огромна суха солена равнина - и в момента тя е на животоподдържаща система.
Ebrahim Noroozi - Lake Urmia is one of the largest saltwater lakes in the world that it is currently endangered & will probably cease to exist in the future - Iran pic.twitter.com/kMGILDYdLK
— CameraLab (@cameralab21) October 17, 2024
„Свидетели сме на трагедия, която се случва пред очите ни“, казва по-рано тази година пред Forbes Кавех Мадани, директор на Института за вода, околна среда и здраве към Университета на ООН.
„Много хора се бориха за възстановяването на езерото през годините, но Иран е във воден фалит и проблемът ще продължи да се задълбочава, ако политиките останат същите“, казва Мадани
„Пътувайки по главния път е невъзможно да не спрете и да не се възхитите на оцветените в цветовете на дъгата солни находища и малките езера, в които има вода дори в най-сухите летни дни. Неочаквано солената вода има различен цвят - от светлозелен до нежно розов и ярко оранжев.“
Подобен цвят има и река Бецибока в Мадагаскар - този път благодарение на ръждата.
„Историческите карти на Мадагаскар описват богатите на пясък и глина почви около река Бецибока като terres rouges, или „червени земи“. Те описват латерити - почви, богати на железни оксиди - които се образуват в тропически климат от химическото разпадане на богати на желязо скали", обяснява Обсерваторията на Земята на НАСА.
В съвсем противоположния край на спектъра обаче се намира зловещо наречената Дяволска баня в Нова Зеландия. И тя изглежда като... е, нека просто кажем, че името ѝ прави чест.
Хелоуинският цвят на басейна се дължи на наличието на сяра, така че водата мирише също толкова демонично, колкото и изглежда; освен това е леко кисела и с температурата на топла вана - знаете, ако искате да се къпете в оцет. Всъщност това е една от многото геотермални особености, които се намират в Тикитере, известен още като „Портата на ада“, и далеч не е една от най-прохладните. Което говори много.
Вземете например басейна „Парещите скали“, който се намира от другата страна на района. С температура на водата над 120°C (248°F), той е достатъчно горещ, за да причини сериозни изгаряния, ако ви плисне - а това е възможно, защото понякога изригва, изхвърляйки вода на повече от три метра във въздуха.
Може би най-адската от всички е „Сярна баня“ - 98°C, яркожълта и с рН под 2, скачането в този басейн прилича на плуване в голяма вана, пълна с кипяща стомашна киселина.
"Все пак, колкото и адски да звучи всичко това на хартия, в реалния живот Тикитере има много по-здравословна репутация. Все още собственост на местното маорско племе Ngāti Rangiteaorere, „калта и водите на Тикитере успокояват измъчените от битки тела от векове“, се казва на уебсайта на района.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
