Е дно горящо дърво не издига много дим. В началото огънят е почти невидим, но не и за противопожарните наблюдатели - мъже и жени, изпратени сами в отдалечени части на света, чиято работа е да забелязват тези малки, почти невидими признаци на пожар, разказва NPR.
В началото на пандемията Келси Симс е била у дома си в Охайо. Преди това 26-годишната жена е работила като пожарникар и е прекарала две години в противопожарни коли в дивите райони на Монтана, но наскоро е загубила работата си и няма представа какво да прави по-нататък.
Would you like to spend the night in this North Carolina fire lookout tower? pic.twitter.com/iNoOBt2HFC
— RWNutjob (@Stickelliott) October 18, 2023
"Кандидатствах и получих работа тук, в Ню Мексико", казва тя по телефона от наблюдателната си кула в югозападния щат пред журналисти от BBC.
Симс тръгва точно когато щатите започват да налагат строги мерки за борба с разпространението на COVID-19.
"Всичко беше крайно ограничено, а след това дойдох тук и останах изцяло сама", казва тя. "Пандемията наистина не ме засегна - толкова съм щастлива, че не се сблъсках с нея по начина, по който другите хора се сблъскаха."
Сезонът на пожарите в района започва през март или април и продължава до началото на октомври, а понякога и по-късно. Противопожарните наблюдатели в региона могат да работят дълги часове, когато рискът от пожар е висок - шест дни в седмицата, по 10 часа, през целия сезон.
"Не можеш да имаш социален живот като пожарен наблюдател", казва тя. "Но мисля, че повечето хора знаят това, когато започват работата."
Подобно на много други наблюдатели, Келси живее в кулата си. Няма електричество или течаща вода, а осветлението и оборудването й за готвене се захранват с пропан-бутан - "нищо супермодерно", обяснява тя.
В почивния си ден тя трябва да донесе до кулата цялата храна, вода и консумативи, от които се нуждае, за предстоящата седмица, описва BBC.
В типичен ден тя се събужда пет минути преди да започне работа в 07:00 ч. "Трябва да пътувам само един метър [до работното място]", казва тя.
Сутринта Келси сканира хоризонта и закусва, преди да се присъедини към колегите си във видео чат в 09:30 ч. Обсъждат времето, персонала и пожарната обстановка - къде има пожари в щата и в САЩ. Тя поддържа кулата си чиста, в случай че я посетят туристи. Това е историческа наблюдателна кула, построена през 1952 г., и част от работата на Келси е да обучава хората на пожарна безопасност и превенция в района.
"Майка ми наистина не го разбира", казва тя. "Но ако се чувстваш добре сам със себе си, това е най-спокойната работа на света. Това е най-чистата форма на самота, която можете да си представите."
watched the first sunrise of the year from the top of a fire lookout tower with my bestie!!! it’s gonna be a good year 🫶 #firstdayhikes pic.twitter.com/TiCtutqwtC
— b Ⓥ (@brahnxvx) January 1, 2023
Когато не работи, тя прави TikToks за работата си като наблюдател, като обучава хора от по-далечни райони за тази. Неотдавна си е взела куче на име Ру, което ѝ прави компания, а за да прекарва времето си, се учи да готви и да свири на гайда.
Иначе тя прекарва дългите си дни в търсене на признаци на пожар - димки, както ги наричат наблюдателите - и съобщава за тях на колегите си, които изпращат пожарникари с машини и хеликоптери да се справят с огъня.
Оборудването е елементарно. Наблюдателите разполагат с радиостанция, бинокъл и пожароизвестител Osborne - устройство, което се използва за определяне на местоположението на дима. Кръглото устройство е снабдено с точки на компаса и два мерника. Това позволява на наблюдателите да определят азимут, термин за вид компасен пеленг, за да отбележат местоположението на дима.
Нито една наблюдателна кула не може да бъде без такава, обяснява Лора Роуз на BBC, която работи в националната гора Прескот в Аризона. Подобно на Келси, Лора работи шест дни в седмицата през сезона, въпреки че кулата ѝ е достатъчно близо, за да може да се прибира всяка вечер с кола.
"Моята наблюдателница е построена през 1936 г. и на практика вършиш работата си точно така, както са я вършили през 1936 г. Не е ли невероятно?" - казва тя.
"Това е работа, при която просто гледаш, а не правиш нещо физическо - дори с ръцете си", казва 63-годишната жена. "В началото беше малко нервиращо."
Но въпреки че вътрешността на кулата е само около 3.3 метра на 3.3 метра, тя не изглежда клаустрофобично.
Големите прозорци и зашеметяващата гледка към близката планина Spruce Mountain карат Лора да се чувства като част от природата. Тя бързо се вживява в ролята си.
"Пожарите в буша те карат да осъзнаеш, че изменението на климата е реално", казва Лора.
"Чувстваш се сякаш си на върха", казва тя. "Не се чувстваш като затворен в пространството, защото планината е почти 2 400 метра. От нея наистина се открива широка гледка към един прекрасен пейзаж."
И макар да признава, че може да се чувства самотна, Лора се е адаптирала към уединението. "Наистина има малко изолирано усещане. Но аз нямам нищо против, това не е нещо, което наистина ме притеснява."
Лора смята, че през всеки сезон е забелязвала около дузина огнища. Мусоните в щата водят до електрически бури, които могат да предизвикат множество пожари, като мълниите излизат от краищата на дъждовните стълбове - което означава, че водата не винаги потушава пламъците.
Като човек, който от години работи в горското стопанство, тя е обучавала други хора за наблюдатели.
"Когато видя дим, разбирам, че е дим", казва тя. "Доверете се на очите си, доверете се на себе си."
Taking my cats, moving 15 hours away, building a fire lookout tower, and never interacting with anyone ever again. pic.twitter.com/epaL7NQ8Ou
— Jones (@yoshidaEnjoyer) June 16, 2024
Шейн Търнър, наблюдател на пожари в страната Кананаскис, започва всеки ден с проучване на метеорологичните условия и изпращане на доклад до местния отдел на горското стопанство, пише CBC.
Фактори като вятърът и температурата му помагат да определи шансовете за избухване на горски пожар през този ден.
"[Измервайки местните условия], можем да преценим нивото на опасност, в което ще се намираме през деня", казва Търнър.
"Така че, ако е мокро, със 100-процентова влажност, има голяма вероятност денят ви да е малко по-лесен. Това е като работа на спасител, когато в басейна няма никой".
"Ние покриваме 40 километра земя", каза Търнър, преди да добави: "Нашата работа е да откриваме горските пожари, докато са много малки, и да вдигаме екипите си във въздуха, за да можем да започнем гасенето, преди да достигнат до хектари."
Търнър смята, че процесът на интервю за работа е почти като психологическа оценка.
Кандидатите могат да очакват да отговорят на въпроси от рода на: "Можете ли да гледате [пейзажа] в продължение на 13 часа, без да се отегчите?".
Според Търнър тези, които имат творчески ум, вероятно ще кажат "да", защото знаят как да прекарват времето, без да скучаят.
"Повечето противопожарни наблюдателници имат някакъв обхват, но [работодателите ]искат да знаят, че можете да прекарате времето си и офлайн" казва Търнър.
Разсейването е най-големият враг на пожарникарите, според Търнър, който казва, че е важно да останете фокусирани и внимателни.
"Работата ви е да сте в хармония със земята, да наблюдавате времето и просто да сте наясно, така че когато нещо се случи, вече да усещате, че идва", каза той.
"Колкото повече мислите за външния свят, толкова по-малко целенасочена работа ще можете да свършите."
Опитните пожарникари като Търнър разчитат предимно на зрението си, за да забележат пожарите, и се обръщат към бинокъла само в условия на дим.
"Очите ви просто улавят дим на разстояние до 40 километра ... човешкото око е доста невероятно", казва той.
Good Morning from Snow Creek with a special Sunday Morning trip over to the Rocky Mountains —
— Dustin Kittle (@dustinkittle) June 9, 2024
— our friend Brig (@ BriggyGee on t/t) was so very kind to allow us to share the life she lives each June to September as a Fire Lookout for the U.S. Forest Service —
— #saveourfarms… pic.twitter.com/R9ie5DHMo4
"Ние имаме тази памет за земята и затова колкото по-дълго си там, толкова по-добре се справяш с работата си. Тъй като гледаш земята всеки ден, ти я познаваш, нали?"
Работата е по-трудна, отколкото може да изглежда. Търнър знае, че не може да отклонява погледа си от пейзажа твърде дълго, особено когато има опасност от избухване на горски пожар.
"Това е за трудолюбиви работници, наистина, въпреки че някои хора си мислят, че може просто да седят и да не правят [нищо]", казва той.
"Животът в гората е много труден, от една страна, поддържането на нещата по най-добрия начин, а от друга - просто дългите часове".
От наблюдателите се очаква да се запознаят със здравословните и безопасни условия на труд, с обучението за оказване на първа помощ и др. Те трябва да придобият и лиценз за радиооператор, за да могат да общуват с колегите си на работното място.
Настоящата работа на Търнър е с продължителност пет месеца. Веднъж месечно или на всеки три седмици той получава специална доставка, а именно поръчката му за снабдяване, която включва хранителни продукти, питейна вода и понякога подаръци.
"Ако сте на някоя от по-изолираните наблюдателни площадки, където не виждате хора, това е вашият шанс да получите ръкостискане веднъж месечно от този пилот", казва той.
Дръмонд признава, че тази роля може да бъде изолираща за повечето хора.
"[Пожарникарят] трябва да може да живее в изолирана среда с минимални удобства до шест месеца в годината", казва тя. "Като се има предвид ролята им, те също така трябва да се чувстват комфортно в малки пространства за дълго време."
Съществуват и други предизвикателства, като например регулирането на дажбата на храната и водата. Това означава, че няма място за дълги и горещи душовe.
"Искате да сте сигурни, че винаги ще правите опис на количеството дъждовна вода, с която разполагате", казва той.
"Така че, когато вали, дъждовната вода се събира от покрива тук и след това в моя резервоар. Трябва да го използвате пестеливо, ако не е имало много дъжд".
В годината на безпрецедентните пожари експертите предупреждават за по-дълги и по-разрушителни сезони
Според Търнър всички наблюдатели на наблюдателници имат едно общо нещо - те са безвъзвратно влюбени в природата.
"Получаваме шанса да живеем в гората, без да разполагаме с пари или умения, за да осъществим това сами. И можем да го правим през половината година", казва той.
"Невероятно терапевтично е просто да си в хармония с природата и да наблюдаваш смяната на сезоните."
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
